Niakoitam, АМИ АКО НИЩО НЕ ИМ СЕ ВЪРНЕ?
Все едно да чакам Страшния съд за да си платят някои... ами ако така и не настъпи? Ако умра "неизкупена"? Ами ако шибания Христос е умрял напразно?! Живял е тъпо, гонели са го, предавали са го, а той си е разпространявал доброто слово. Най-накрая е умрял набучен. Човек съм, не съм свръхчовек. Не мога да понеса такава болка. Не искам да живея така. По-добре е да съм гадна май.. въпреки че природата ми не е такава!
Ами ако се окаже че няма Бог, няма справедливост и "няма съдба, а всичко си го правим ние"?
А ако цял живот чакам?
Страх ме е че моментут на разплата никога няма да настъпи.
И ще съм нещастна минута преди смъртта ми, че съм пропиляла живота си, надявайки се за нещо по-добро.
Ако съдбата не ме погали?
Толкова е вероятно такъв момент да не дойде и надеждата да е ПРАЗНА и безпочвена, че... не ти се иска да чакаш.
Да привидно гадните са много по-добре,защото изобщо не се заммислят и гледат само за гъза си.НО ДОКОГА.
Защо привидно бе?
Просто света няма място за идеалисти. В никакъв случай не преобладават лошите, но всички обикновени, без стремежи за световен мир, за райски отношения и т.н. си живеят добре и от време на време прецакват по някого.. (казвам го, защото ми омръзна от крайни примери за злодеи и за мега добри)
Кога ли докога? Казваш го с такава убеденост...
Докога ще им е хубаво?
Сигурно до много време..
Съжалявам, че мисля песимистично, но 15 години ги гледам, нали. Никой не е пострада. И живота им се нарежда. Явно живота ги обича такива, "борбени".
Пак е борба да преебеш някого. Или може би не е преебаване, може би "преебания" е смотаняк?
Какво да очаквам от тая шибана съдба. Навярно я няма.