Цитирай Първоначално написано от psihqsala
Разбира се,че е какъвто сам си го направиш,но просто ако си по-мек и добър ти се качват на главата,както ти самата каза. Сякаш се разглезват и смятат,че могат да правят всичко с теб. Работата е там,че има орпеделени неща като обстоятелства и отношение на другите,което все пак не зависи САМО от теб ,нали така. И това имах предвид. Просто това,че каквото даваш,такова получаваш е верно,но не винаги,защото някога даваш цялото си сърце на някого,а се оказва,че просто не го е ЗАСЛУЖАВАЛ. И оставаш разочарован. Сама си го правя принципно хубав живота,но ако другите решат да ми се месят,става ето така-оставаме недоволни. Не искам да продължавам,но с една дума истината е,че трябва да сме по-строги с хората около себе си,понеже са неблагодарни и гадни същества повечето, това е истината.
ДА това е истина спор няма,понякога влагам цялото си сърце като си мисля че човека срещу мен и той е така ноооооооооооооо в повечето случей се разочаровам защото малко са хората който го разбират, а тези от своя страна който разбират отговарят със същото и се оказват твой приятели...немислип ли?
Каквото си надробим това сърбаме...ама било то в отношението с приятели, с близки, с гадже винаги независимо от всичко и всички се е случвало поне веднъж да ти "отговорят" негативно с действията си.При мен дойде един такъв момент който преобърна целият ми живот.Преди 1 година претърпях страхотна катастрофа, до деня в който катастрофирахме живота за мен беше безгрижен и помагах на всички с каквото можех, това се равняваше до някъде с предателства, караници и куп глупости...НО след тоя ден видях че живота не ти гарантира нищо, че няма нищо сигурно и че трябва да живееш ден за ден.За това се замисляш върху много неща, като почнеш с кой как се държиш и стигнеш до една коренна промяна и то без да я усетиш.НЕСЪЗНАТЕЛНА...Това е моето мнение и така се научих и аз помагам на хора който знам че като се обадя посред нощ и кажа че ми трябва помощ няма да ме пита за какво а ще дойде веднага.