Мда, забелязала съм го това.
Страхотно си го описала точно както става в реалния живот! Явно само в приказките доброто побеждава! На добрите хора хуя винаги им е в гъза наврян.. сори за тъпия израз, ама ми мина вече да съм ядосана на света (същото като твоя гняв и огорчение), някак си дори ме мързи да пиша, само ще ти кажа че си абсолютно права!
Но и това ще отмине, споко. Аз напоследък дори се критикувам и не си позволявам да съм ядосана "на света". Гони ме апатия, въпреки че съм напълно наясно че съм давала от душа и сърце, че съм обичала повече другите от самата мене си... защо ли, и аз не знам. Само знам че болката от ножовете в гърба ми и имането ме за нищожество (точно като с такъв се държат, когато си скапан идеалист) взеха превес и затворих тъпото сърце. Изпълних се с гняв и огорчение, пак един вид болка де... боже, кво ти се обяснявам... това са само мои лични преживявания, но знам ли дали и при теб не е така!

Поздравявам те, защото сякаш се виждам отново в друг образ и ти съчувствам!
Коя зодия си?


Niakoitam, АМИ АКО НИЩО НЕ ИМ СЕ ВЪРНЕ?
Все едно да чакам Страшния съд за да си платят някои... ами ако така и не настъпи? Ако умра "неизкупена"? Ами ако шибания Христос е умрял напразно?! Живял е тъпо, гонели са го, предавали са го, а той си е разпространявал доброто слово. Най-накрая е умрял набучен. Човек съм, не съм свръхчовек. Не мога да понеса такава болка. Не искам да живея така. По-добре е да съм гадна май.. въпреки че природата ми не е такава!
Ами ако се окаже че няма Бог, няма справедливост и "няма съдба, а всичко си го правим ние"?
А ако цял живот чакам?
Страх ме е че моментут на разплата никога няма да настъпи.
И ще съм нещастна минута преди смъртта ми, че съм пропиляла живота си, надявайки се за нещо по-добро.
Ако съдбата не ме погали?
Толкова е вероятно такъв момент да не дойде и надеждата да е ПРАЗНА и безпочвена, че... не ти се иска да чакаш.

Да привидно гадните са много по-добре,защото изобщо не се заммислят и гледат само за гъза си.НО ДОКОГА.
Защо привидно бе?
Просто света няма място за идеалисти. В никакъв случай не преобладават лошите, но всички обикновени, без стремежи за световен мир, за райски отношения и т.н. си живеят добре и от време на време прецакват по някого.. (казвам го, защото ми омръзна от крайни примери за злодеи и за мега добри)
Кога ли докога? Казваш го с такава убеденост...
Докога ще им е хубаво?
Сигурно до много време..

Съжалявам, че мисля песимистично, но 15 години ги гледам, нали. Никой не е пострада. И живота им се нарежда. Явно живота ги обича такива, "борбени".
Пак е борба да преебеш някого. Или може би не е преебаване, може би "преебания" е смотаняк?

Какво да очаквам от тая шибана съдба. Навярно я няма.