Литературноинтерпретативн о съчинение

[VampireGirl666]

Трябва ми за днес до вечерта интерпретативно пълно съчинение на тема 'дивото мислене' в разказа Дервишово семе.Благодаря предварително

[DjBaloon]

Не е същото ама то.. каквото и да е ще ти свърши работа
каго го преписваш преобразувай 1-2 изречение в които да има заглавието и си ток и жица

Разказа поставя сериозни въпроси, свързани с рода и формиране етичния цвят на индивида. Противречието на законите на рода и утвърждаването на личността поражда драмата в творбата.

Неумолими са законите на рода, не може истинския син на Родопа да не им се подчинява. Те са подредили живота на Рамадан, защото тяхната воля е по-силна от волята на отделния човек. Непреодолими са обаче и законите на любовта. Повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят пътища на неговата духовна биография.

Още в началото читателя опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най – голямото признание на индивида. Дядото е загрижен да не пресъхне неговия родов корен. Нуждата от стопанка на къщата е втората пречина дядо Асен Дервишов да вземе решение да ожени Рамадан толкова млад.

За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция, от правото да изповядва чувствата си. Неговата съдба и бъдеще са в ръцете на дядо му. Дори и в деня на сватбата, той не знае коя ще му дойде за невеста.

Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторг, изненада и възхищение, когато вечерта разбира коя е неговата съпруга.

Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети от непознатост се заменят с естествена потребност за игра. Младоженците - деца играят на пумпал и постепенно съзрява тяхната любов.

Силвина, с красотата си, с младостта си и със своята пъргавост променя дните на Рамадан: “старата ни къща бе огряла като слънце”, “засмели се бяха гредите и “.

Влюбения юноша едва изчаква да свърши дългия летен ден за да се прибере вкъщи при своята любима.

Но родът не е продължен. Законите на Природата се оказват по силни от законите на Рода. Хармонията в живота е внезапно нарушена от братята на Силвина. “Разбрали, че си е още мома”, те я вземат насила от дома на Рамадан.

Отнемането на невяста е кръвна обида , която изисква отмъщение. Това е и решението на Рамадан, но тук отново се намесват законите на рода. Младия герой няма право на лично отмъщение, преди да е изпълнил родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата му.

Обичната Силвина е продадена “за два пърча с два големи чана.” Променен е закона за дълг и дадената дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как примитивната оценка на човешките стойности влиза с противоречие с индивидуалните чувства на героя.

Благодарение на тях той пресмисля родовите традиции, моралните си задължения към обикнованните неща, учи се на смиреност и търпение.

Изпълнява своя дълг да продължи Дервишовия род, но сърцето му остава при Силвина.

Любовта Силвина е грешна на битово равнище, защото е изневяра към съпругата. Но това е любов, която води до окончателно преодоляване на злото вътре в себеси. Омразата отстъпва все повече на заден план за да даде място на любовта, която твори добро. Желанието за убийство е заменено с грижи към болния Руфат. Тези грижи са плод на любовта му към Силвина. Тя облагородява и осмисля човешкото му съществуване.

В текстовата траектория на разказа “Дервишево семе” се съдържат две изключително силни жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто , че без любов и щастие човешкия живот се обезсмисля.