Защо винаги се доверявам на когото не трябва
Защо винаги вярвам сляпо в хората,а те се оказват пълни боклуци
Защо вярвам в доброто,въпреки всичко
Защо все аз съм сама, а не някой друг
Защо съм доверчива и губя от това
Докога аз ще съм прецаканата
Толкова ли нямам собствено достойнство
Защо точно,когато повярвам,че нещо е хубаво, се сгромолясва пред краката ми
Защо все на мен
Чудя се наистина
И нямам отговори на тези въпроси
Аз съм един отчаян романтик (момиче съм), вярвам в доброто,в силата,в любовта..
Една празна идеалистка..
Дървен философ...
Човек с много изисквания..
Който вярва и се надява на нещо хубаво и добро..
А накрая получавам само подигравки и губя...
Не искам повече така..
Как да изляза от тоя порочен кръг..