Цитирай Първоначално написано от psihqsala
Защо винаги се доверявам на когото не трябва
Защо винаги вярвам сляпо в хората,а те се оказват пълни боклуци
Защо вярвам в доброто,въпреки всичко
Защо все аз съм сама, а не някой друг
Защо съм доверчива и губя от това
Докога аз ще съм прецаканата
Толкова ли нямам собствено достойнство
Защо точно,когато повярвам,че нещо е хубаво, се сгромолясва пред краката ми
Защо все на мен
Чудя се наистина
И нямам отговори на тези въпроси
Аз съм един отчаян романтик (момиче съм), вярвам в доброто,в силата,в любовта..
Една празна идеалистка..
Дървен философ...
Човек с много изисквания..
Който вярва и се надява на нещо хубаво и добро..
А накрая получавам само подигравки и губя...
Не искам повече така..
Как да изляза от тоя порочен кръг..
е добре...като си виждаш проблемите...защо не се опиташ да промениш всичко това? ...
Не се деоверявай на всеки... нямай твърде много изисквания... и т.н. там каквото още беше казала..
пък си вярвай в любовта и в доброто...и то ще дойде
И не си казвай ''все на мене'' че ако всеки сега си излее проблеми и тревогите ще видиш,че хич не е само на тебе...
Просто се стегни малко и промени каквото трябва,за да ти е по-добре на тебе!