!!!!!!!!!!!!

[cherinka]

Невероятните неща винаги се случват толкова бързо и толкова непредсказуемо....
Това, за което си копнеел, чакал и мечтал определено време идва изневиделица.. ей така от нищото..
Преживяваш, може би, едни от най-хубавите моменти в живота си..
Толкова красиви и стойностни мигове изживяваш, че после дълго време ще си спомняш за тях...
Всичко се случва на момента.. и да, успявам да го хвана точно този момент.......... но след него остава просто един красив и далечен спомен...
Защо всички онези приятни чувства идват и същевременно си отиват толкова бързо..
Защо насладата от нещо толкова миличко и приятно не успява да се задържи за по-дълго време в нас...




Малка подробност:
Не е задължително да я четете. Най-вече акцентирайте на горенаписаното.

Цял живот (пресилено казано) се опитвам да създам някакви по-трайни взаимоотношения с определени момчета. Но явно просто избора ми до сега не е бил правилен, оказвали са се неподходящи.
И в един момент ще срещна точния човек.. много много по-стойностен от всеки друг, ще преживея какво ли не с него.. и накрая ще се окаже, че това не би могло да продължи повече....
Никакви кой знае какви надежди не съм си вкарвала, но все пак най- ме е яд на всичко онова, което просто не ми позволява поне веднъж да бъда доволна, щастлива и радостна от това, което имам и съм създала....
Преди си казвах "Спокойно, изтърпи всичко лошо случващо ти се, за да може наистина да усетиш онова истинското, което ще дойде след време и да успееш с пълна сила да му се насладиш" ....
И сега какво излиза?! Че отново аз трябва да си повтарям точно това..... и да си го раздавам айляк, защото колкото повече задълбавам в нещата, толкова повече ще ме боли и главата (метафорично казано) ...

И такам.

[jeni92_abc]

Невероятните неща винаги се случват толкова бързо и толкова непредсказуемо....
Това, за което си копнеел, чакал и мечтал определено време идва изневиделица.. ей така от нищото..
Преживяваш, може би, едни от най-хубавите моменти в живота си..
Толкова красиви и стойностни мигове изживяваш, че после дълго време ще си спомняш за тях...
Всичко се случва на момента.. и да, успявам да го хвана точно този момент.......... но след него остава просто един красив и далечен спомен...
Защо всички онези приятни чувства идват и същевременно си отиват толкова бързо..
Защо насладата от нещо толкова миличко и приятно не успява да се задържи за по-дълго време в нас...




Малка подробност:
Не е задължително да я четете. Най-вече акцентирайте на горенаписаното.


И такам.

дамм,така е...всичко е АБСОЛЮТНО вярно...

[marilyn]

Напълно си права...

[Mim4etooo]

Някои въпроси понякога просто остават без отговор

[6o6kotooo]

ами за да можем да ги оценим

[xxxSnowflakexxx]

Някои въпроси понякога просто остават без отговор

[dqvolski_angel]

е те тва е живота

[WithLove]

Всеедно че аэ съм я писала темата.

[Snowww]

Всеедно че аэ съм я писала темата.

+

Дълбоко ме разчувства

[slunchiceto0]

много хубава и въздействаща тема..с много истини,но за жалост това е реалността...всичко хубаво си отива твърде бързо...като кратък сън..;/

[jghgh]

Всичко идва, за да си отиде.
Тъпо е така.
Ама може ли нещо да се промени... не.
Нещо почвам да си мисля че животът е шибан и няма никакъв смисъл от нищо. о.0


Прочетох историята ти и ми стана много тъжно. Аз затова не мисля позитивно... страх ме е че винаги може да се залъгвам с някаква подобна (позитивна най-вече! ) фраза и нищо никога да не се случи оО
Съжалявам много за историята ти... звучи ужасно.

И в един момент ще срещна точния човек.. много много по-стойностен от всеки друг, ще преживея какво ли не с него.. и накрая ще се окаже, че това не би могло да продължи повече....
Никакви кой знае какви надежди не съм си вкарвала, но все пак най- ме е яд на всичко онова, което просто не ми позволява поне веднъж да бъда доволна, щастлива и радостна от това, което имам и съм създала....
Преди си казвах "Спокойно, изтърпи всичко лошо случващо ти се, за да може наистина да усетиш онова истинското, което ще дойде след време и да успееш с пълна сила да му се насладиш" ....
И сега какво излиза?! Че отново аз трябва да си повтарям точно това.....

Дам, нищо не ни позволява да сме напълно щастливи. Все нещо ни възпрепятства. Иска ми се да не гледам черногледо, но мамка му!

Мисля че те разбирам.

И защо не можете да продължите?

[cherinka]

Благодаря за мнението.
От такова нещо имах нужда, а не само от такъв е живота, случва се, кво да се прави, съдба..

Ами, защото заминава да работи в София и следователно ще остане да живее там.

[arfraidofmyself]

prava si!!!

[hottie]

Защото животът е такъв. Ако е винаги сладък няма да се наслаждаваме на моментите. Идват и си отиват, за да можем да изживеем следващия момент с още повече искри в очите.

[blood_dodo]

Ходи на йога, ако има някъде в твоя град

[Erica]

Аз пък мисля,че дори и когато ни е трудно трябва да мислим позитивно...Винаги може така да се обърнат нещата и да се намери някоя пътечка,за която дори не подозираме...А когато изгубя нещо,просто се опитвам да гледам на нещата от позитивната страна и се опитвам да си извличам само хубавите моменти от случилото се...Макар и трудно не трябва да позволяваме на мъката да ни съсипва.Сега не се е получило,не се знае след време какво ще ни поднесе животът...Никога не трябва да позволяваме надеждата за безкрайното щастие да си отиде,защото тогава какъв е смисълът да живеем...
В животът е така...низ от трудни моменти и щастливи моменти...От нас самите зависи,кои ще са в повече...Но определено изгубим ли надежда и вяра за всичко и във всичко...,няма как да видим светлината в тунела или ако я видим,тя винаги ще е светлината от фаровете на идващият влак

Май малко объркано се получи...,ама днес е събота,аз съм на работа...,определено предпочитам да съм някъде другаде,но съдба

[cherygirll]

не питай защо . факт

[Victorya]

На практика позитивните клишета са фенера,който те води през мъглата.Виждаш светлинката и се стремиш да я достигнеш,независимо колко пъти ще паднеш,колко пъти ще се нараниш.И никога не се отчайваш до край.Сякаш вървиш през гъсто блато.Понякога се отчайваш,понякога ти се плаче,понякога крещиш,понякога губиш всяка надежда...Но винаги намираш сили да станеш и да продъжиш.Защото си човек,защото трябва да минеш блатото,трябва да стигнеш до края...А когато се изправиш на отсрещния бряг и погледнеш назад по пътя,който си извървял,ще видиш всички онези красиви моменти,когато си срещал по една перла в гъстата мъгла,когато си налучквал вярната посока,ще видиш и онези моменти,когато си затъвал до гуша,когато си губил посоката,когато всичко хубаво си е отивало...Ще погледнеш и ще оцениш и красивото,и грозното,и хубавото,и лошото,защото това...това е Животът,това е Човекът,това е Съдбата...