.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Есе по география

    Значи трябва да пиша есе Имам 2 теми и трябва да си избера 1 и да пиша по нея а те са:
    "Моето поведение-отговорност или заплаха за природата" и другата
    "Битовите отпадъци-животът в градската среда"
    Се ми е тая по коя ще пиша...ако някой знае нещо да пише че мене хич ме няма
    Животът това не са дните които са изминали,
    а дните които сме запомнили.

  2. #2
    Виж това:

    Битовите отпадъци - животът в градска среда

    Замърсяването на околната среда е един от най-основните и актуални прблеми на съвременността. В последните години все повече се обръща внимание на този проблем. Много от световните и регионални организации следят проблемите свързани с приридата и човешкото общество, като се стремят да ги премахнат поне частично и да направят взаимодействието им по-пълноценно и благоприятно.Това е единствния начин за подобряване на връзката човек - природа.
    Отпадъците използвани от нас хората в ежеднвния ни живот са сериозна екологична заплаха за човечеството и изобщо на цялата планета. Този проблем може да се предизвика от негативната дейност на човека, която се изразява в несериозното му отношение къмопазване на околната среда. Животът в градската среда отразява многобройни проблеми, породени от тази незаинтересованост на хората към чистота на своя град. В ресултат проблемът с битовите отпадъци става все по-сериозен и по-трудно резрешим.
    В много случаи чистотата се оказава като една характерна черта за дадена държава, която определя отношението и мнението на останалите държави към нея. Но това е въпрос свързан с цялото население на тази държава. Хората често не си дават сметка колко вредят на своята държава като не я опзават чиста. Изхвърлянто на "боклуци" по улиците на града е една характерна черта за българското общество. Това може би е не е само по вина на хората но също така и зради малкия брой на кафите по улиците на града, а това както знаем е работа на българското правителство. Всеки от нас е виждал как съседът от горния етаж изхвърля фасът си или дори цяло пликче с билкуци през прозореца. Това може би прави от мързел да слезне до долу или просто проявява небрежно и безрасъдно отношение към природата. По този начин той вреди и на самия себе си. Човешкото здраве е застрашено и за това сме виновни само и единствно ние - хората. Ако нашето поколение не успее да предотврати замърсяването на околната среда ние трябва да научим децата си че природата е много важна за човчеството и затова трябва да я съхраним и опазим.
    За човешкото нехайство няма прошка но също така службите за чистота би трябвало да се отнасят по-сериозно към своята работа ипо този начин пълноценно да следят хигиената и чистотата на градовета. Кошчетата за боклук трябва да се разпределят равномерно из цялия град е само в центъра както е например в нашата столицата.
    Голяма част в замърсяването на околната среда взимат и по-големите фабрики и предпроятия. Те изхвърлят големи количества отровни газове направо в атмосферата. Понякога дори се изхвърлят и токсични отпадъци в близост до близост до малки градове и селца.Това може би са най-опасните за човечеството отпадъци.
    За спиране или пoне намалявване на замърсяването са нужни много усилия както от стара на обществото, така и от страна на хората определящи законите относно замърсяването на околната среда. Трябва да се създадат нови закони свързани с нямалването на битовите отпадъци. Но на първо място стои това че гражданите трябва да разберат, че по-голямата част отговорността седи в тяхните ръце. Трябва да се създадат организаций в които всеки гражданин трябва да вземе участие задължително поне един път на три месеца за чистене поне на своя район в който живее. По този начи ние и следващите поклоления можем да съхраним тази традиция и да заживеем в една по-чиста и прятна държава.



    БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ – ЖИВОТ
    В ГРАДСКА СРЕДА


    Шум, мръсен въздух, отровени почви и храни - всичко това рефлектира върху здравето на населението. Като се прибави и демографският срив, спокойно може да се каже, че българите са на изчезване. За да се подобри ситуацията, експерти от 12 министерства и агенции се заеха с актуализирането на Националния план за действие по околна среда и здраве за 2008 - 2013 г. В него се предвиждат строги мерки за ограничаване на замърсяването, но пък липсва яснота за финансирането им. За да стане България по-добро място за живеене, чистата околна среда трябва да е грижа на всеки българин, смятат експертите.
    Първото нещо, което прави впечатление на чужденците в България, е невероятната природа, смяната на планини с равнини, усещането за зелен простор. Много скоро обаче гостите забелязват купища боклуци, облаци пушек, усещат мириса на изгорели газове. Към тях се прибавя буботенето на булдозери в съпровод от чалга и звучни подвиквания. Чужденците си тръгват. Остават българите в средата, която сами са унищожили. И която им отвръща по същия начин.
    Влошеното качество на атмосферния въздух, резултат от промишленото производство, разрастването и остаряването на автомобилния парк, липсата на контрол върху индустриалните и битовите отпадъци - всичко това превръща страната ни в лошо място за живот. Замърсяването влияе върху здравето на българите - нарушава функциите на респираторната, сърдечно-съдовата и имунната система, повишава заболеваемостта и намалява продължителността на живота. Българинът е на едно от първите места в света по брой инфаркти и инсулти и по случаи на смърт от тях. Увеличават се непрекъснато и онкологичните заболявания. Резултатът е, че всяка година броят на населението намалява.
    До този извод са стигнали експертите от 12 министерства и агенции, които са се заели с актуализирането на Национален план за действие по околна среда и здраве за 2008 - 2013 г. Целта е да се подобрят условията на живот в страната.
    Данните, цитирани в плана за действие, са доста стряскащи. Оказва се, че водата за пиене е замърсена с нитрати, а някои от водоизточниците нямат пречиствателни станции. Сравнително малко и несистемни измерванията има за наличие на

    пестициди в подземните питейни източници

    което означава, че на практика не се знае количеството им. В същото време липсва стратегия и дългосрочна оздравителна програма за справяне със ситуацията. Добра новина е, че вредните емисии в атмосферата са намалели през последните години поради преструктурирането на промишленото производство и предприетите конкретни екологични мерки. Колите у нас обаче непрекъснато се увеличават и градовете постепенно "задушават" жителите си. Проблем е тенденцията към нарастване съдържанието на азотен диоксид във въздуха. Затова се предвижда той да бъде изследван и контролиран непрекъснато.
    За лошото здраве има значение и промяната в стила на живот в последните години. Все повече хора удължават (до 90%) престоя си в обществените и жилищните сгради. Сградите пък са замърсени заради енергоспестяващото строителство и намаляването на естествената вентилация. Какви са замърсителите в затворените помещения, последиците им за здравето и вида им в зависимост от предназначението на сградите - училища, офиси, жилища, не са достатъчно проучени в нашата страна на този етап, отчитат експертите.
    За увеличаване на заболеваемостта допринася и нездравословното хранене. Известно е, че българите консумират много мазнини (до 35-45% от енергийната стойност на храната), много сол, традиционно не ядат достатъчно риба (само 4-10 г на ден), плодове и зеленчуци. Обичат тестените изделия, и то от бяло брашно, увеличават захарта и сладкарските изделия.
    Средният дневен прием на много от витамините и минералите е под нормата, особено при рисковите групи - лица с ниски доходи, деца, юноши, бременни жени и стари хора. Към всичко това се добавя ниската физическа активност. Затова от затлъстяване и високо кръвно налягане вече страдат и децата. Единственият начин за справяне с проблема според експертите е възпитаване на навици за здравословен начин на живот и хранене.

    Храната също е замърсена

    В нея попадат различни химични, биологични и радиоактивни замърсители, които имат токсично въздействие. Най-лошо се храни населението с ниски доходи, а това води до хранителни дефицити, свързани с неблагоприятни последици върху растежа и здравето. След аварията в Чернобил възникна проблем и с радиоактивното замърсяване на селскостопанска продукция и на някои диворастящи плодове, дивеч и риба.
    Силно отровени са и голяма част от почвите. Регистрирани са 449 хил. замърсени площи с тежки метали и 10 хил. дка с радиоактивни елементи от уранодобива. Почти 1.3 хил. дка са замърсени с нефтопродукти и около 2.5 хил. дка са засолени площи от промишлената дейност. Наблюдава се трайно съдържание в почвата на дълго живеещия радиоактивен елемент цезий 137 вследствие аварията в чернобилската АЕЦ. По-значително замърсяване на земята с тежки метали има в районите около Пловдив, Златица, Пирдоп, Кърджали, София и др. В тях продължава да се развива селскостопанска дейност, така че и продукцията е замърсена.
    Един от недостатъчно проучените източници на замърсяване са различните видове отпадъци (битови, производствени, опасни, включително болнични отпадъци) и тяхното негативно влияние върху природата и населението. По данни на Националния статистически институт през 2004 г. са образувани 3.6 млн. тона битови отпадъци. Средно

    българинът произвежда близо 450 кг боклук на година

    За целия им експлоатационен период в депата на България са натрупани над 150 млн. тона битови отпадъци. Съществуват 22 регионалните депа и над 5 хил. нерегламентирани сметища. Засега разделното събиране не дава особени резултати, но то е единственият начин за справяне с купищата боклук, смятат експертите. Специално внимание в програмата е отделено на управлението на отпадъците от лечебните заведения, които крият значителен риск за общественото здраве. Предвижда се те също да се събират разделно, като някои се изгарят, а други се автоклавират (метод на стерилизация чрез водна пара и под налягане).

    Само една трета от децата живеят в среда без тютюнев дим

    Замърсен въздух, химикали, некачествена вода за пиене, електромагнитни полета - това са само част от факторите, които влияят върху детския организъм. Според изследване на Световната здравна организация около 1/3 от заболяванията на деца на възраст до 18 години са резултат от нездравословни условия на живот.
    На първо място като причина за хоспитализация сред децата са болестите на дихателната система (37%), следвани от инфекциозни болести и паразитози (8%). На трето място са травмите и отравянията - 6%, на четвърто - болестите на храносмилателната система (6%).
    Проучване на здравния риск при деца в предучилищна възраст, проведено от Министерството на здравеопазването, показва, че 2/3 от анкетираните родители пушат, и то в присъствието на наследниците си. Само 28% от децата живеят в среда без тютюнев дим. Освен това вече е доказано, че бебетата на майки пушачки се раждат със значително по-ниско тегло и ръст и с ясно изразена хипотрофия. Активното и пасивното тютюнопушене от страна на майката през време на бременността са свързани с намалени функционални показатели на дишането при 4-7-годишните изследвани деца.
    За да се предпазят децата от рисковете на замърсената среда, Министерството на здравеопазването подготвя нов раздел - "Детско здраве - околна среда", който ще бъде включен в Националния план за действие.
    Заслужаваме си да живеем така, защото социалната ни култура е много ниска и рядко се сещаме да погледнем по-далеч от носа си. Как няма да е мръсен въздуха, когато всеки прошляк в София се е качил на купена на старо таратайка без катализатор, пусната в движение само благодарение на това, че е платил подкуп на полицая и подкарана с бог знае от къде купена нафта за 90 стотинки литъра. Как няма да е прашно, като всички строителни отпадъци се изхвърлят в канавката и при първият дъжд улиците стават на блато. Как да бъдат чисти тротоарите и градинките, когато хората си пускат боклука от терасите, а камо ли пък да тръгнат да мият пластмасови опаковки и заедно с хартията да ги събират и изхвърлят разделно. Как да са чисти стълбищата, да не мирише на гадно и да няма хлебарки, когато съседите пушат и хвърлят угарките в коридора, складират си боклука пред вратата и си държат старите мебели в коридора, защото ги мързи да ги изхвърлят. А когато еколозите протестират, никой гражданин не се присъединява, само им се присмиват като на луди. В почивните дни вместо да изчисти градинката, да покаже на детето си някоя забележителност, или да поспортува, българинът бърза да иде в новия мол, или с колата до Копитото да глътне малко въздух докато нагъва кебабчета с бира. А по-големият "баровец" се качва на джипа, за да се включи в новото офроуд състезание през някой национален парк, без да си дава сметка, че през следващите часове ще прегази поне десетина местообитания на ценни растителни и животински видове. Какво му дреме, че хотелът, в който е отседнал е построен върху последните някога съществували дюни: нали има пълен басейн с топла вода и студена водка в изобилие?
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  3. #3
    eee bravo ms mnogo
    Животът това не са дните които са изминали,
    а дните които сме запомнили.

  4. #4
    I NA MEN MI TRQBVA SPE6NO ESE NA TEMA:BITOVITE OTPADICI-JIVOTIT V GRADSKATA SREDA,AKO MOJE DA NE E EDNAKVO.BLAGODARQ VI PREDVARITELNO

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си