И не можем да я срещнем в реалността?! Всички казваме...неее,аз съм прекалено 'яка' за любов,аз съм прекалено млада,за да се обримчвам с един човек,сега ми е времето да живея,трябва да имам много гаджета,за да имам опит и т.н.,но признайте си,че поне веднъж ви се е искало да го има онзи човек,на когото да вярвате,с когото да се чувствате прекрасно,на когото да имате доверие,с когото да се смеете,да плачете,да се чувствате спокойно и СЕБЕ СИ пред него...е,да ,ама ако си помислите,че сте срещнали Човека-или ще ви излъже,или ще се окаже,че сте се заблуждавали...Къде са онези изпепеляващи чуества от американските филми..или по-точно прекалено филмирано ли ни е съзнанието ,че търсим нещо толкова 'ИСТИНСКО' както по филмите,но него просто го няма...? Ще кажете-(някои от вас)-''Аз срещнах този човек,аз съм с него,аз не знам си кво..'', е,да ,ама всичко е до време и рано или късно идва разочарованието..от изневярата,от фалшивата представа или просто от загубата на време...аз съм влюбчива натура и,странно,като че ли нехарактерно за нашите времена,съм си откровена,пряма,отркита и не играя само театри! И мисля,че заслужавам любов...и копнея за нея..признавам си го...но...къде е,къде е тя? Дали се крие само зад големите монитори...или все пак някъде там съществува ...и ни чака..за да ни обгърне с топлината си!?