Историята ми я разказвам вече за 10 път сигурно в този форум с още една тема сега... Познавам едно момиче от кажи речи 10 години, не сме били особено близки, но винаги сме били в приятелски отношения...
И сме в един клас... Преди 3 месеца и казах, че я харесвам, а тя ми каза, че е в шок... Аз малко се поубърках и нямах представа какво трябва да кажа и направя затова и спрях до там, но повярвайте ми дори и за секунда не съм спрял да я обичам... Отначалото си мислех, това е само увлечение, после си казах, че сигурено се вманиячавам в това момиче и че няма смисъл, но накрая осъзнах, че тя е най-важното нещо за мен и наистина я обичам, гадното е че сигурно тя не ме и харесва, не го знам, защото не ми го е казала и потъвам в неведение...
Немога да кажа на черното бяло, Немога да направя, това което не искам... Не искам да я забравя, но всичките ми приятели само това ми повтарят... По-принцип това, че тя не ме харесва или ако ме харесва, но не ми е казала, е доста гадно... Незнам аз от както и признах ми е трудно да я гледам в очите, нещо от вътре ме изгаря и немога да живея с тази мисъл, че никога няма да бъда с нея......

Всичко това доста ме обърква, защото знам какво ще стане и какво ще бъде занапред, но може би понякога просто не трябва да мисля за себе си толкова......