Напълно те разбирам. Той винаги "ще живее" в теб. Ти си имала много силни чувства към него и винаги ще остане нещо от тях дори след края. Но както казваш ти си се опитвала да бъдеш щастлива далеч от любовта, имала си всичко, но си чувствала празнина. Просто хората са създадени, че опитат ли веднъж от любовта, тя им е нужна вечно. Всички търсим тръпката и това усешане, което ни кара да се чувстваме добре, дори когато ни е тъжно и плачем за "него". Пожеливам ти по-бързо да се отърсиш от мисълта за него и да си намериш друг, с когото да бъдеш щастлива.