Сигурно сте чели слушали за Деница Крайчева ,която почина.Момичето е само на 13 и е от моето училище.След смъррта и първия ден всички бяхме заключени в стаите , моя клас имахме час при класния и .Разбра се че е припаднала в математиката.Аз се разплаках като се сетих че миналия час тя ме поздрави.Всички реваха а момчетата ни отешаваха викаха Тя няма да умре спокойно имайте вяра.Видяхме как я изнасят с една количка беше цялата синя .Госпожата която и направи сърдечен масаж почна да плаче беше цялата бяла .На всички ни казаха че е в кома ,но час по късно се вращат учителите които бяха с нея в болницата и ни съобщиха за смъртта и .След училище всички ревахме дори и момчетата без усмивки без нищо само се прегръщаме и плачем.На следващия ден се надявах да не е така.Всички деца и учители бяхме в черно .Цял ден нито една усмивка не видях.Отново плакахме .Само с поглед си казвахме оо боже все още немога да го приема.При класа на починалата беше трагично.Единственото за което ходеха на училище е да чакат психолози.Гледаш ги как реват за саученичката им а психолозите ги правят на луди.Днес аз не бях на училище разбрах че след четвъртия час бие званеца без да спре всички слизат на форума .директорката казала неща за Деница .Минута мърчание и Сбогом деница.Цялото училище плакало .Училището вече няма да е същото