Смъртта ни заобикаля от всички страни - давам себе си за пример - за два месеца 4 човека, 4 поглебения, 4 разбити живота, но какво да се прави, никой не живее вечно, е да по-добре да си отидеш късно, но какво да се прави - съдба. Училището пак ще си е същото, ще мине време, а то лекува, в моето училище почина детето на един от преподавателите, беше тежък ден, но отшумя, пак ще има усмивки и смях, но и понякога ще си спомняте и сълзите ще се връщат ... Какво мога да кажа повече, нека почива в мир!