Христо Ботев - „Борба”

· Стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен поток на съзнанието, който поражда многобройни исторически и културни асоциации. Картината на българското робство се разгръща в картина на световното робство. Но гневът е насочен не толкова срещу тиранина, колкото срещу вътрешните врагове на народа – чорбаджийство, интелигенция, духовенство.

· В началото поетът разкрива българската действителност с размитите граници между доброто и злото, истината и лъжата, свободата и робството. Това събужда „злобната” историческа памет на героя, който откроява българския парадокс: „Свестните у нас считат за луди”. Ботев редактира християнската триада любов–вяра–надежда, преобръщайки в негативен план нейните значения, и въвежда възрожденската метафора за дълбокия мъртвешки сън на отечеството.

· Чорбаджийството, духовенството и интелигенцията като съсловия са пародирани последователно едно след друго:

-В етимологията на думата „богат” влиза идеята за нещо, дадено от Бога. Вместо това богатият е измамил Бога „с молитви, с клетви, с думи лъжливи”.
-Основната мисия на интелигенцията, учители и вестникари, е да сее мъдрост. Вместо това те „мъдруват”, проповядвайки страха от Бога като начало на всяка мъдрост.
-Духовникът според Библията е пастир на народното стадо. Вместо това духовенството е наречено от Ботев „стадо от вълци във овчи кожи” – преобърнат християнски афоризъм.

· Мъдрият библейски цар Соломон е наречен „тиран развратен”, а неговите мъдри притчи „свещена глупост”. Пародията продължава и тук, защото светостта е истина, и то абсолютна.

· Една глобална нравствена антиномия разделя на две цялата досегашна история на човечеството. На единия полюс винаги са стояли разумът и съвестта, а на другия – лъжата и робството. За съжаление светът е свикнал да се кланя на тиранията и злото, да целува тежката им желязна ръка. Ботев преобръща библейската притча за бедния Йов. Щом Бог наказва тоя, когото обича, за да изпита любовта му към себе си, значи „Бог не наказва, когото мрази”...

· С тази притча е завършвал първият вариант на стихотворението, публикуван във в-к „Дума на българските емигранти” . С прибавените десет стиха във втория вариант в „Песни и стихотворения” Ботев му придава много по-определено идейно и революционно значение. Идеята може да се обобщи така: целият свят, не само България, е едно кърваво и грешно царство на роби и господари, на подлост, разврат и сълзи. Но вече е ударил дванадесетият час на робството, борбата е закипяла и достойният човек на своята епоха се е изправил пред дилемата на чия страна да застане – на истината и свободата или на лъжата и робството? Човекът стои пред проблема за драматичния избор: хляб или куршум, свобода или смърт! Лозунгът на Парижката комуна, която Ботев заедно с галацкия учител Величко Попов поздравява и в защита на която написва памфлета „Смешен плач”, става поанта на неговото стихотворение „Борба”.