И аз я харесвам и тя ме харесва. Но виждам един особен проблем в себе си... няма да имам време за нея... почти никакво време няма да ми остава... Чудя се дали изобщо има смисъл да "започна" нещо, след като нямам никакво време...

Изглежда като тъпо извинение, но си е така, нямам време...

Та вие как сте с времето? Стига ли ви?

Какво става при вас когато не ви стига за тази част от живота?