Преди малко бях с едни приятели на центъра за дюнери както почти всеки ден, и изведнъж дойде едно малко циганче (на 4-5 годинки), слабичко, дрипаво със скъсани обувки и ни се помоли да му дадем "10 стотинки" та се замислих колко е несправедлив живота-някой се тъпчат всеки ден по луксозни ресторанти, други имат всички удобства у дома си, а други от 5 годишни тръгват да просят за да си купят нещо малко за ядене, колкото да не умрат от глад в някоя мизерна дупка