Невероятните неща винаги се случват толкова бързо и толкова непредсказуемо....
Това, за което си копнеел, чакал и мечтал определено време идва изневиделица.. ей така от нищото..
Преживяваш, може би, едни от най-хубавите моменти в живота си..
Толкова красиви и стойностни мигове изживяваш, че после дълго време ще си спомняш за тях...
Всичко се случва на момента.. и да, успявам да го хвана точно този момент.......... но след него остава просто един красив и далечен спомен...
Защо всички онези приятни чувства идват и същевременно си отиват толкова бързо..
Защо насладата от нещо толкова миличко и приятно не успява да се задържи за по-дълго време в нас...




Малка подробност:
Не е задължително да я четете. Най-вече акцентирайте на горенаписаното.

Цял живот (пресилено казано) се опитвам да създам някакви по-трайни взаимоотношения с определени момчета. Но явно просто избора ми до сега не е бил правилен, оказвали са се неподходящи.
И в един момент ще срещна точния човек.. много много по-стойностен от всеки друг, ще преживея какво ли не с него.. и накрая ще се окаже, че това не би могло да продължи повече....
Никакви кой знае какви надежди не съм си вкарвала, но все пак най- ме е яд на всичко онова, което просто не ми позволява поне веднъж да бъда доволна, щастлива и радостна от това, което имам и съм създала....
Преди си казвах "Спокойно, изтърпи всичко лошо случващо ти се, за да може наистина да усетиш онова истинското, което ще дойде след време и да успееш с пълна сила да му се насладиш" ....
И сега какво излиза?! Че отново аз трябва да си повтарям точно това..... и да си го раздавам айляк, защото колкото повече задълбавам в нещата, толкова повече ще ме боли и главата (метафорично казано) ...

И такам.