Всичко идва, за да си отиде.
Тъпо е така.
Ама може ли нещо да се промени... не.
Нещо почвам да си мисля че животът е шибан и няма никакъв смисъл от нищо. о.0


Прочетох историята ти и ми стана много тъжно. Аз затова не мисля позитивно... страх ме е че винаги може да се залъгвам с някаква подобна (позитивна най-вече! ) фраза и нищо никога да не се случи оО
Съжалявам много за историята ти... звучи ужасно.
И в един момент ще срещна точния човек.. много много по-стойностен от всеки друг, ще преживея какво ли не с него.. и накрая ще се окаже, че това не би могло да продължи повече....
Никакви кой знае какви надежди не съм си вкарвала, но все пак най- ме е яд на всичко онова, което просто не ми позволява поне веднъж да бъда доволна, щастлива и радостна от това, което имам и съм създала....
Преди си казвах "Спокойно, изтърпи всичко лошо случващо ти се, за да може наистина да усетиш онова истинското, което ще дойде след време и да успееш с пълна сила да му се насладиш" ....
И сега какво излиза?! Че отново аз трябва да си повтарям точно това.....
Дам, нищо не ни позволява да сме напълно щастливи. Все нещо ни възпрепятства. Иска ми се да не гледам черногледо, но мамка му!

Мисля че те разбирам.

И защо не можете да продължите?