На практика позитивните клишета са фенера,който те води през мъглата.Виждаш светлинката и се стремиш да я достигнеш,независимо колко пъти ще паднеш,колко пъти ще се нараниш.И никога не се отчайваш до край.Сякаш вървиш през гъсто блато.Понякога се отчайваш,понякога ти се плаче,понякога крещиш,понякога губиш всяка надежда...Но винаги намираш сили да станеш и да продъжиш.Защото си човек,защото трябва да минеш блатото,трябва да стигнеш до края...А когато се изправиш на отсрещния бряг и погледнеш назад по пътя,който си извървял,ще видиш всички онези красиви моменти,когато си срещал по една перла в гъстата мъгла,когато си налучквал вярната посока,ще видиш и онези моменти,когато си затъвал до гуша,когато си губил посоката,когато всичко хубаво си е отивало...Ще погледнеш и ще оцениш и красивото,и грозното,и хубавото,и лошото,защото това...това е Животът,това е Човекът,това е Съдбата...