Не знам защо толкова настървено отричате прераждането или задгробното съществуване на душата.
То е добро за вас да го вярвате, какво е това ненормално нещо да не вярваш в недоказани неща, като никой не може да го докаже, а щом е така, значи е истина до доказване на противното
Изобщо май мразите такова нещо като да имате душа, и след смъртта ви да продължите да съществувате или да се преродите. Толкова ли се ненавиждате самите себе си, че се отричате от самата ви душа, от истинското ви аз?