Първо искам да благодаря на всички които подкрепиха решението ми да не си очерням живота както и този на бъдещото дете.Благодаря ви от сърце..много ми помогна факта,че се убедих че не съм постъпила егоистично като съм гледала на нещата в перспектива.Не съм готова да бъда майка.Не мисля че едно дете заслужава да го гледа дете,да живее в глад и лишения.Искам моето дете да има детството което съм имала аз-всеки ден съм си избирала какво да ям,какво да ми купят и така нататък.Второто което искам да разясня е че написах темата главно защото преживях ужаса в който попадат други момичета.Аз поне намерих сили да опиша всичко.Някой ме нарече "темерут"..все ми е тая честно казано.Голяма прегръдка за всички които ме подкрепят в този момент и за всички момичета които преживяват това което аз също преживях.