Ох,милата тя...Повярвай ми,знам какво ти е!Обаче при мен беше малко по различно!Бях на 14 и много обичах момчето до мен..Отначало връзката ни не беше мн добра,по сексуална и т.н. ,но това няма значение...Един ден не ми дойте и аз изчаках малко време,защото не ми идваше мн мн на време...След това претърпях малка катастрофа,блъснах се с 1 мотор и докато се оправя не обърнах внимание на това,че не ми дойде..Купих си тест и се оказа,че съм бременна.Исках да отида на генеколог,след това да си взема направление и да отива да направя аборт,НО докторката отиде и каза на майка ми!При първа възможност отидох на генеколог,бла,бла,бла ти знаещ как става...и направих аборт след 3 дена..Живея в малък град и всички разбраха,цялото ми семейство също,дори и баща ми ,който е на 300км от тук...Той си дойде и ме обижда,щеше да ме пребие от бой,но мен не ме беше страх...защитавах себе си и приятеля ми,който обичах много...За съжаление единствената ми подкрепа идваше от 2 момичета от класа ми , с които се познавах от половин година.Баща ми ни изгони от апартамента,в който живеехме,някмайки къде да отидем.Боляло ме е,плакала съм дни и нощи и всеки месец на датата 14 си спомням онзи ден...Фалшивата усмивка ,която беше на лицето ми,усмивка ,с която исках да скрия болката и страха...ХОРА,УМОЛЯВАМ ВИ,ВЛИЗАЙТЕ В ПОЛОЖЕНИЕТО НА ХОРАТА КАТО НАС!ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПА,А НЕ ОТ ОБИДИ!!!не пожелавам на никой да му се случва такова нещо,но остава белег до края...