В новия ми клас се държат със мен като с парцал.Опитах се да се сприателя със тях,те всички си се знаят още от 1ви клас,само аз и още 1 момиче сме нови и 3 момчета.Да но това момиче се оказа зубър и при това ужасно надута.Първия ден ми се стори печена..но ето сега виждам каква е..дори днес и изхвърлих колата в коша защото тя ме помоли..да знам че постъпих глупаво и няма за какво да им се давам на тия..Не се чувствам на мястото си ,аз се джижа с нея и със още момичета защото няма с кои други..те са много надути и всички са някакви побонички заничаващи се със цигани и тем подобни . Днес както винаги ги попитах дали мога да бъда с тях на голямото междучасие защото няма просто със кой и къде да отида момичето с което се запознах на 15ти(зубарката) каза :Да е мноо ясно,добре де днес за пореден път отидох с тях,но те вървят напред и няма място за мен до тях,говорят си,аз като кажа нещо чак като го повторя 3-5 пъти тогава ме чуват Добре се държа с тях,възпитана съм,но не разбирам къде е проблема....те направо ме хванаха на базик всеки ме мрази от класа,дори и учителката по английски ми намекна,че от тия суичари на метъл банди и от мешката съм приличала на човек в който има само тъмнина и разни такива глупости..трябвало да слушам хаус или чалга да се обличам като момиченце ..обличам се като момиче,цели 2 седмици няма нищо мъжко в мен,дори ми казват,че съм много хубава макар че съм леко пълничка.И аз си се харесвам,което мисля,че е най-важното.Но не разбирам какъв е проблема..има ли смисъл вече да общувам с тях?Аз ако спра да общувам със тях това ще озвачава,че вече винаги ще съм сама като някоя отрепка във училище понеже аз съм такъв човек :ако някой ми стане безразличен защото ме е наранил и не съм видяла смисъл да общувам със него,това е завинаги ако спра да общувам със тях повече никога няма да искам да имам връзка със тях всъщност мъчно ми е защото съм прекрасен човек,научила съм си урока одавна че не трябва да говоря за никого,със интриги и конфликти не се занимавам.Искам просто приятели,имам само 1 приятелка и Майка ми!Напук на всичко майка ми и баща ми ще се развеждат защото има друга ,и аз не издъргам психически защото майка ми страда аз страдам,родителие на приятеля ми не ме искат защото няма да имам баща,и знам че изпитва съжаление към мен приятеля ми..нямам думи,много неща се промениха в моя живот ;( не мога повече,не знам какво ще правя за напред за бога.Господи чуй ме,помогни ми всичко да се оправи във живота ми Охх..


исках да ви споделя моята история,макар и малко объркана това е
Пожелявам ви на всички да срещнете истински приятели до себе си,въобще истински хора,щастливо семейство, и да бъдете обичани много !