
Първоначално написано от
global
Общата култура си идва сама, а не трябва да правиш някакво неприятно усилие като учене например, така че в този смисъл може да се каже, че е дошла свише (а не "свисше"). Още на 6 години, преди първи клас, можех да чета и пиша, както и знаех основните граматически правила (и това за И и Й), така че това не съм го научил в училище. Часовете по български (не по литература - това са два различни предмета) ми бяха най-лесните. Мисля обаче, че само четенето на вестници или само Интернет, е достатъчно, за да се научиш да пишеш грамотно ако имаш нужната средна интелигентност. Ако не - тогава и ученето няма да ти помогне.
Аз и "под игото" не съм чел - доста дебела книга за възрастта ми е, нито някога съм правил литературен анализ. Но ако някога направя анализ, ще им се изправят косите и накрая пак ще ми пишат двойка, а и ще викнат родителите ми. И пак смятам, че съм си напълнил главата с много ненужна информация. А, че има и много по-сложни неща - спор няма. Именно за тях трябва да се пази мозъка, и то за тези, които имат интерес.
Човек е ограничен и не може да си позволи да учи всяко знание - това води до точно обратния ефект - мозъкът се затормозява да изпълни задължителната програма и не се развива нормално, най-елементарни неща ти се губят, губи ти се и общия поглед върху нещата, губиш си цялото време за ненужни неща. На мен в тийнейджърска възраст ми беше много по-важно да се науча да общувам с момичетата и да си уредя безопасен секс вместо да решавам задачи по математика. Но от математиката и останалите глупости не оставаше време и си останах тъп и задръстен до завършването. Но наште ме бяха излъгали, че това е много важно и по-важно. И ако не беше проклетата казарма, съвсем друго щях да правя.
Аз съм предложил отдавна - ти за ДОИП чувал ли си? Ето нещо, което ако се приеме, ще е имало смисъл от многото ми учене. Конкретно и за образованието предлагам доста съкращения на преподавания материал, намаляване на натовареността, учене по Интернет и други медии, възможност за посещаване на по-горен клас и без да си завършил предишния.
Интелигентността ми беше прахосана в усилия за решаване на математически задачи вместо да мисля наистина за това, което е важно. Практически 100% от интелектуалния ми потенциал отиваше за покриване на високите изисквания в гимназията, от което нямаше смисъл, вместо за важните неща. Иначе аз начини за справяне със системата съм измислил, доколкото е било възможно, все пак. Но нагаждането към системата не е решение.