- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Цигарен камък
Цигарен камък
Да запаля...
Да запаля както Прометей преди
Огън, който да разпали..
...да разпаля...
Огнищата, които някой скри.
Да натроша рева им
На парчета, на камък
Безсловесен и умрял,
На късче стъклен дим
Из многоточието – карък
Албинос изстрадал, бял.
Да запаля кибрита (мокър е)
И да запуша цигара
От човешката трагедия.
И Прометея без дроб да дойде
Да върне на нас (да!) дара
И мъничко божествена комедия.
Запалих, угасих...
Угасих безкраен стих
Низ от струни на пушек и плач
Огън водно заплака, тих
На мрака в сърцата ни гаснещий палач.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."