Не бих била 'любовница' на някого. Била съм на мястото на половинката. 2 пъти. Не е готино.
Изневерявала съм. Заслужил си го е, но не ме е хващал, всичките пъти съм му казвала. В един момент аз го зарязах - получи се така, че хлътнах по сегашният си приятел, с който изневерявах на бившия. И нямах вече причина да не го оставя. Преди бяха нещата така - той упорито искаше да е с мен, а много повече го болеше от мисълта да не е с мен, от колкото от всичките ми изневери. Не исках да го наранявам, но се получи така, че естествено в един момент трябваше да избирам - неговото щастие с мен или моето щастие и това на друг човек едновременно. Естествено второто надделя. Не бяха правилни изневерите ми, проблеми имахме. Но и с разговори не се решаваха.
The_immortal_f, за пореден път се убеждавам колко детско мислене имаш за нещата. Значи е по-добре да се вмъкнеш в нечие легло, от колкото да обсъдиш проблемите с приятеля си?