Защо така се получава винаги.Харесвам едно момиче, казах и ама тя едва ли не ми се изсмя.Защо на тия години трябва да изглеждаш супер готин, да пушиш, и да ходиш по дискотики и тогава само можеш да си хванеш момиче, не разбирам днешния свят на моите връсници.Защото повечето момичета с които съм приятел си говорят как еди кое си момче било еди кво си бил тъп търсел само курви и т.н. и за мене ми говорат че съм бил нормален и готин по характер, ама никога не биха си помислили за мене като за нещо повече от приятел, само защото не изглеждам като перфектното момче за тях.Защото момичетата сте странни винаги говорите как ви интересува характера на едно момче, но всъщност винаги гледате външния вид и той е най-важен.
Толкова много харесвам това момиче, но сега като и признах как се чувствам към нея дори не си говориме, само се разминаваме без да си кажеме и дума.Само като я видя полудявам, немога да я изкарам от главата си, но естествено не съм достатъчно готин за нея.Всеки ден в даскало си седя и само мисля и по цял ден се дразня че немога да направя нищо за да е с мене, ама естествено не съм достатъчно готин, защо всичко е толкова нечестно?!

Мерси ако някой си е направил труда да го прочете.