Абе аз пусках подобно мнение по едно време, ама няма много смисъл май.
Основното тук е, че се получава някакъв затворен кръг тип пълна къща с посредствени работи, съответно всеки хвали другия, щото светогледите и възможностите им са сходни, като по този начин се убива или поне омаломощява възможността за развитие. Подозирам, че сред немалка част от потребителите царува мнението: "Ама аз го написах супер искрено, това разкрива моята дълбока емоционалност на макс, може да има някои технически кусури, но поне е 100% истинско!". Чудесно, приятели, но за вашия нерафиниран дълбоко вътрешен мир има дневници, няма нужда от излишен ексхибиционизъм или помпане на егото. Поетическо внушение не се постига чрез интензивност на вложената от нас емоция, колкото и да ни се иска, а чрез думи, ни повече, ни по-малко, отколкото е необходимо, много внимателно подбрани като брънки на майсторска сребърна нишка. Ако можете да махнете думи от творбата си, без смисълът и да пострада от това, то те най-вероятно са ненужни.
Имаше и още, ама докато се формулирам...и забравих. То май и това е достатъчно