Дървесен плач

Лесът е студен
И с тихи очи
Гледа замръзналите си деца.
В скръб претопен
Стои и мълчи
Пред ридаещата среду жена.

Обкован от скреж
Ковчег за зелената душа
От магия и листо изт’кана
И като спотаен ръмеж
Излива картини тя – жена сама -
С мастило-вихър панорама.

Пауза в пръстен от коприна
Ветренни сълзи.
Из лед ръка мълчи,
А тишината бавно се спомина.
В женските очи
Ръми, ръми...