Скъсах го, защото постоянно се карахме, нямаше ден, в който да не се скараме, беше станал студен и арогантен и буквално ме принуди да го оставя. Продължихме да си общуваме, защото той твърдеше, че има чувства към мен, аз също имах, и решихме, че ще е глупаво след тази приказка, която имахме да не си проговорим цял живот. С течение на времето той сподели, че не е искал да става така, че нарочно се е държал кофти с мене, защото е усетил някаква промяна в мен, която не му е харесвала и си е помислил, че той е виновен да се променя така. 4-5 месеца след раздялата тай си хвана друга, за която ми беше казал, че е от София, живее тука, учи тука, но от време на време си ходи в Русе. Снощи аз разбрах обратното и то от сигурен източник - тя живее в Русе и от време на време идва в София. С него си останахме близки по простата причина, че той беше наясно с моите чувства и ми казваше разни нещица от сорта на "Липсваш ми" "ми аз те обичам само че не знам точно как не е като приятелка имам нещо повече към теб ама не знам какво е" ... и в един момент спряхме да си ги говорим тия неща, на мен ми писна и станах безразлична, просто спря да ми пука... и в следващия момент, когато вече бях почти сигурна, че съм го преодоляла той пак почна с обесненията, стана изключително любвеобилен и пак разпали искрите в мене... Аз не му държа сметка за това, че ме е излъгал след като сме скъсали или се е опитвал да ме дразни с другото момиче и т.н. - боли ме, защото бяхме много близки и си споделяхме всичко и в един момент разбирам, че точно този човек, на когото съм имала пълно доверие си е позволявал да ме лъже. Вярно е-за незначителни неща, но когато обичаш някого и държиш на него, най-малкото предателство е склонно да ти рабие сърцето...