Някой да помогне ;(моята изповед

[DYNAMIC]

Здравейте на всички честно казано не знам откъде да почна,може би с това,че в момента докато пиша това плача,защото душата ми крещи и не намирам решение и имам нужда от помощ,наистина имам.Тази година съм 10ти клас и откакто е почнала годината все по на зле отивам,чувствам се като някаква некадърница.За себе си мога да разкажа,че преди бях добър и отговорен човек,пукаше ми за всичко и всички,имах желание да преследвам цели,радвах се когато имах успех в нещо ,защото съм добра в него и някой го е оценил,но това беше преди.Никога не съм била зубър или най-умната в класа,най-големият гений или нещо от сорта..бях човек,който си гледаше образованието и се интересуваше от бъдещето си,по някой предмети в училище бях най-добрата от всички..сега съм изпълнена с болезнено безразличие.От много дълго време искам да напиша тази тема,обаче все ме е страх,да си призния,че пропадам и така ми се реве.Преди наще се гордееха с мен и ме даваха за пример пред сестра ми,а мама преди малко ми каза: как може сестра ти да искаш да учи,като тя всеки ден ме пита-мамо,защо само мен ме караш да уча,а Х.(тоест аз) спи до късно и не поглежда по нищо.
Тази учебна година почнах зле,с 3ки после нещо прищрака в мен и реших да се стягам и оправих всичко,но сега старата песен се пее..не знам защо съм станала такава.Ходя на кафе с хора,които не харесвам,не уча почти по нищо,преди 1 месец се напих толкова зверски на един купон,добре че нищо не стана,почнах да лъжа често,крия оценки от наще,най-вече себе си лъгах досега,мислех си-щом всички го правят,едва ли е грешно),усещам как бавно пропадам.Преди бях по-усмихната,по-умна,по-амбициозна,бях целенасочена и упорита бях себе си.А сега само и само да не съм задръстена пия без мярка(вече спрях),пуша от вр на време,събирам се с хора,които не ми допадат като цяло,правя коментари,които всъщност не мисля,сякаш съм повърхностна.
Не знам как се стигна до тук,всяка вечер се питам,Боже какво става с мен,това просто не съм аз..искам да съм като преди,искам да съм щастлива,да съм весела,да съм удовлетворена от себе си.Сега чувствам една голяма празнота и разочарование и го виждам в очите на майка ми и баща ми.Толкова искат да съм стойностен човек,искат от мен да съм отлична и да уча,но аз май затънах,сега толкова мноого съжалявам искам да се поправя,обаче вече не знам откъде да започна.
Имам си 2 фр. истиснки,които ме подкрепят и им пука много за мен,но и те почнаха да пропадат като мен,а нз колко го осъзнават.Искам да се измъкна от тоя шибан фалш и лицемерие и материалност и простототия,напоследък мисля,че съм адски затъпяла,незаинтересована и апатична и ме боли чак в сърцето.Всичко,което правя ми е на сила.Може би от части съм така заради една нещастна любов,заради едно момче,което много гадно постъпи с мен,а знае,че го обичам или поне го обичах преди..но никога любовта не ми е пречела на разсъдъка на мисленето и на училището.Какво да правя сега,как да се амбицирам ,с какво,имам ли шанс още да поправя всичко,което не ми харесва,да се променя,да отстоявам себе си и принципите ми,имам ли шанс да си оправя успеха с едно щракване..ах ако искате да ме питате още нещо ,питайте..ако някой е бил ,в мойто положение какво е направил.Имам нужда да започна на чисто със всичко,което ще правя още от утре,ама нз как и нз дали мога,не вярвам в себе си,мисля,че като се издъних и вече край..как да се стегна ,как да си стана отново аз и как да спре да ми пука за простотията дето ме е налегнала и да почне да ми пука за важните неща..има ли нужда от разтърсване и ако има как да стресна себе си и да се променя?!Как?!

[cappy123]

Мисля че имаш нужда от почивка !!!

Трябва ти малко време за себе си !!!

Трябва да се опомниш и да бъдеш такава каквато ти искаш да си, а не такава каквато винаги си била !!!

[comingoutofthefire]

Ама нищо ти няма, успокой се! Това, че си се напила веднъж тази година въобще не означава, че пропадаш! За други гафове не спомена, а това, че не учиш също не значи нищо, всичко е преодолимо. Просто си в някаква депресия, сигурно ти липсва гаджето просто. Ама бързо бързо можеш да си го върнеш или намериш друго, ти си знаеш. Трябва да намериш начин да си уплътняваш времето с нещо по-различно от учене и без това. 10 клас може да си позволиш да се поотпуснеш малко. Разочарование в очите на родителите ти и празнота няма как да видиш, родителите в повечето случаи си придават един строг и хладен поглед с цел просто да те сдухат. Ако искаш да се себеизразяваш по типично тийнейджърски начин стани имо или фешън или нещо съвсем различно. И някак си е глупаво да кажеш, че искаш да се промениш при условие, че за годините ти няма какво толкова да променяш в себе си, защото не си завършен човек. Дано не се обидиш, за което. Ако решиш можеш да направиш каквато си пожелаеш промяна сега, а не го когато е късно. И най-добре гледай позитивно на живота и се радвай, че си на 15-16 и до главата не са ти стигнали проблеми от сорта на работа, кандидатсване и тям подобни простотии. Сега не му е времето да преживяваш депресии, няма за какво просто! Няма да има нищо по-чудесно от това да се отпуснеш по течението за кратко, да усетиш какво е да си несериозена поне за кратко време. Не вярвам да си заслужават услията, за да си изкараш един измъчен вид и да се чувстваш в депресия, така нищо не се оправя, дори да мислиш, че има какво изобщо да се оправя или да бъде по-добре. Перфектна си, просто не го осъзнаваш. Както те посъветвах, гледай по-несериозно на нещата поне за кратко. Пък после живота кой знае по какви пътеки ще те отнесе и без това.

[RhytmiX]

prevrushtash se v kuchka. vsichki jeni sa kuchki ;(

[comingoutofthefire]

prevrushtash se v kuchka. vsichki jeni sa kuchki ;(

И от позицията на какъв и го казваш?

[draki4ka]

не го прочетох цялото баси романа ама за по-по предното мнение да питам RhytmiX откаде зн като можеби общува само с такива я не говори в мн. число

[RhytmiX]

prevrushtash se v kuchka. vsichki jeni sa kuchki ;(

И от позицията на какъв и го казваш?

na kompetenten

[DYNAMIC]

prevrushtash se v kuchka. vsichki jeni sa kuchki ;(

ми аз мога да ти кажа същото за мъжете,вс мъже са курвари същатата работа
А като написях тоя -роман- ми олекна малко..е некой ако иска нещо да каже,да сподели с удоволствие бих прочела

[Seducti0n]

Здравей.(=
От темата струи една изключително силна неприрязъм и самоотричане.
Хубаво е, че осъзнаваш грешките си, че не обвиняваш родителите за коренната промяна/повечето тийнове правят точно това, защото така им е по-лесно, когато с лека ръка прехвърлят отговорността на друг/...

Вече си направила първата крачка, важно е да направиш още няколко стъпки по пътя обратно, към това твое -Аз-, което ти харесва, което те кара да се чувстваш добре.

Колкото до това дали имаш шанс-да, имаш, но ако не направиш нещо за себе си във възможно най-кратък срок, ще го пропилееш възможността да си върнеш старата същност.

Стимул може да ти даде почти всяко едно нещо, колкото и незначително да е то.Зависи си изцяло от теб.

Успех.

[DYNAMIC]

Ако искаш да се себеизразяваш по типично тийнейджърски начин стани имо или фешън или нещо съвсем различно. И някак си е глупаво да кажеш, че искаш да се промениш при условие, че за годините ти няма какво толкова да променяш в себе си, защото не си завършен човек. Дано не се обидиш, за което. Ако решиш можеш да направиш каквато си пожелаеш промяна сега, а не го когато е късно. И най-добре гледай позитивно на живота и се радвай, че си на 15-16 и до главата не са ти стигнали проблеми от сорта на работа, кандидатсване и тям подобни простотии. Сега не му е времето да преживяваш депресии, няма за какво просто! Няма да има нищо по-чудесно от това да се отпуснеш по течението за кратко, да усетиш какво е да си несериозена поне за кратко време. Не вярвам да си заслужават услията, за да си изкараш един измъчен вид и да се чувстваш в депресия, така нищо не се оправя, дори да мислиш, че има какво изобщо да се оправя или да бъде по-добре. Перфектна си, просто не го осъзнаваш. Както те посъветвах, гледай по-несериозно на нещата поне за кратко. Пък после живота кой знае по какви пътеки ще те отнесе и без това.

Не се обиждам за което..а от емо и фешън съм далечее ама многоо,аз такива не ги разбирам,не ги харесвам точка.Може би съм в кофти период и имам нужда някой да ми каже,че ще стане нещо от мен знам,че съм на 16 ама всички ми натякват,че ако не сега,то няма после кога и съм голям човек и тн..

Истината е ,че ужасно ме е страх да не затъпея,да не изпростявам като личност страх ме е,че ще пропадна и нищо няма да излезе от мене и ми е адски тъпо,че все се правя на весела пред другите,а само аз си знам колко ми е криво.Просто не искам да съм повърхностна като хората около мен,какво да направя ,да спра ли да се виждам с тях?

[neocide]

[Seducti0n]

Просто следвай градацията.
Чуждото мнение, не винаги е правилно
Радвай се, че все още имаш някакво самосъзнание, което от своя страна ти помага да си дадеш реална сметка за настоящата ти същност.

Като не ти харесва-промени се.Намери начин да заживееш отново в хармония със себе си, както е било преди.


Никой тук не може да ти даде правилната рецепта, повтарям се-не може да те стимулира.

Ненужно е да оплакваш това, в което си се превърнала, ценно ще е, ако си върнеш изгубеното.

[cherinka]

Ма, боже..
аз как се кефех когато бях на твое място и на предстаааа си нямаш!
Не се тревожи.
След време всичко ще се оправи.
Някак си от самосебе си.

Не знам колко е вярно, но мисля, че ти трябва някакъв стимул, за да продължиш напред и на горе, нещо, което да ти дава сили и енергия.. нещо, което да те крепи..
разбираш, нали?!
Ето това ако го намериш - от там на сетне е лесно.

(ако не си ме разбрала пак ще ти обесна, нема се притесняваш да питаш )

[Devilsplaymate]

Всички сме минали по този път (поне повечето). Първоначално е доста кофти, но ако се замислиш нещата седят по доста по-различен начин. Било то подсъзнателно, изпитваш нужда да се промениш, мислейки че ще промениш и станалото с въпросното момче. По мое мнение, точно от там идва и проблемът с безразличността - просто притъпяваш всички сетива, а от там и чувства, за да не боли. Не знам дали ще промените нещо с момчето (и дали го искате), но ти трябва разнообразие, почивка и най-вече нещо което да не те довежда до мрачни мисли.
Щом казваш, че не харесваш хората с които излизаш, защо не започнеш да излизаш с такива, които харесваш? Защо не се захванеш с някакъв спорт? Това ще те разтоварва и успокоява.
Що се отнася до учението - не е проблем. Щом си била отличничка, ще успееш да наваксваш, плюс това сме още в началото на първият срок. Не се притеснявай, прави нещо, което те интересува и ти е забавно успоредно с учението и ще мине този период. Почти неусетно.
Успех!

[Celence]

Според мен от това, което си написала до сега си се опитвала да оправдаваш очакванията на вашите, и явно ти е дошло в повече и си "издишала". Свикнала си да си отличничка, да оправдаваш очакванията на останалите и сега като не е така, се чувстваш неудовлетворена. И нищо лично, ама ако си мислиш, че като имаш само 6ци, мислиш за бъдещето и трепериш да не би да получиш гадна оценка, че вашите после ще ти се карат и ще те гледат на кръв и ще са недоволни, ще стигнеш до някъде, освен до нервен срив, мечтай си. Твърде си се вглъбила в това да "успееш в живота".. Избий си го от главата.