Към Alderis

За всички тези неща съм се замисляла - та аз съм ги изпитала. Когато аз съм била далече от него и той е бил далече от мен. Мислиш, че една жена има по-малка нужда да прегърне любимия си човек, когато й е трудно, от един мъж. Не. Всеки има нужда. И връзката от разстояние е трудна. Животът в чужда страна може да бъде ужасно подтискащ. Но всяко мое действие беше посветено на него - как той да бъде щастлив, как той да знае, че го обичам, как той да не чувства толкова силно разстоянието. Всяка седмица пращах картички, правих изненади, пътувах постоянно (изпусках лекции, не спях по цели нощи, за да наваксвам, да взимам изпити по-рано и тн.) Той далеч не полагаше такива усилия. Не го й исках от него - приемах, че сме различни хора, че изразяваме емоциите си по различен начин, че и на него му е трудно... Но все пак се надявах, че и той влага енергията си и мислите си в отношенията ни (защото ме уверяваше, че съм всичко за него, че не изпитва нищо към друго момиче, че не би ме наранил, че единственото, което желае, е да бъде с мен). И най-много от всичко се надявах, че е искрен. Вярвах, че е искрен. Положих огромни усилия да го направя щастлив и основното, което исках от него, е честност. В началото на връзката ни приемах много условия от негова страна (а, повярвай, да знаеш, че някой непрестанно поставя граници и условия на любовта си към теб...наранява). И все пак, вярвах, че сме преминали през тези месеци заедно, бидейки съвсем искрени един към друг. Аз съм идеалист във всичко, което правя - за мен персоналният ти свят е такъв, какъвто го направиш, любовта е толкова красива, колкото й позволиш да бъде и й помогнеш да стане и или обичам до крайност и давам всичко от себе си, или изобщо не обичам. Да знам, че когато аз бях готова да обърна света, за да е щастлив, той ме е лъгал и заблуждавал...ме побърква. А аз имам нужда или отново да го обичам така безумно, както преди...или изобщо да не присъствам в живота му (Мога ли отново да го обичам така?!). Не казвам, че нещата не са се променили от тогава - именно, промениха се. Но в момента аз не мога да го оценя трезво.

Едно от нещата, които му казах преди 2-3 месеца, беше "Ако си ме лъгал, поне лъжи така, че никога да не разбера. Ако смяташ, че има начин да разбера - признай ми всичко, за да го преодолеем и да започнем начисто." Той не направи нито едното, нито другото...

(В крайна сметка - гледам нещата от негова гледна точка от както се познаваме. Проявявам разбиране от както се познаваме. Достатъчно разбиране и уважение, за да не го излъжа никога, за да чакам, когато ми е казвал, че е объркан и несигурен, за да не се откажа никога от него...в някакъв момент обаче разбирането свършва.)