Barbie,
Точно там е въпросът. Виждаш ли...точно там е разликата в изразяването на любовта, ти не си спала с дни, писала си картички и т.н. При повечето индивиди, с разположени външно репродуктивни органи, няма нужда да се доказва колко много обичат някого. Защо трябва да казвам всеки ден, на някои колко много го обичам, като аз не спирам да го доказвам, но не с ежедневни лигавения и т.н., а с намеса когато този човек има най-много нужда от помощ. Много от мъжете не смятат подаряването на цветя или писането на поеми или нещо от тоя сорт за израз на привързаност. Аз да речем въобще няма и да забележа подобно нещо. Виж ако ми помогне някои когато ми е най тежко, никога няма да го забравя. Може би той полага усилия да ти докаже любовта си по нестандартен начин, който ти не разбираш. Както и да е ...за друго говорехме. Ти сигурна ли си в тези изневери, както и сигурна ли си че просто не е доказвал сам на себе си че все още става??
Цитирай Първоначално написано от Barbie
Едно от нещата, които му казах преди 2-3 месеца, беше "Ако си ме лъгал, поне лъжи така, че никога да не разбера.
Ей тия думи много ме впечатлиха. Друг е въпроса, че той не е бил достатъчно умен за да го осъществи. И аз едно време на моята изгора и казах горе долу същото "Прави каквото искаш, с когото искаш, само гледай аз да не разбирам". Докато не знам, значи не се е случило и с пълна сила изпълнявам правилото "Да не се дебнеме, щото ще се хванеме" .
Цитирай Първоначално написано от Barbie
(В крайна сметка - гледам нещата от негова гледна точка от както се познаваме. Проявявам разбиране от както се познаваме. Достатъчно разбиране и уважение, за да не го излъжа никога, за да чакам, когато ми е казвал, че е объркан и несигурен, за да не се откажа никога от него...в някакъв момент обаче разбирането свършва.)
Да направила си компромиси много, но все пак мисля че не можеш да погледнеш нещата от мъжка гледна точка. В тоя абзац пак гледаш нещата само от женска гледна точка. Може да не те е лъгал, а просто да ти е спестил истината, за да не се чувстваш така, както в момента. Ами ако си си извадила грешни изводи? И аз флиртувам от време на време за да излъскам прашасалото си мъжко его , но т'ва не значи че ще кажа на приятелката си...малко тъпо ще стане, щото и тя ще се впрегне така.
Малко много лично си взела нещата, а може да не са чак толкова трагични. Отсипи малко пепел от главата си, както и от неговата, изясни си нещата които те интересуват (не само от него, а се опитай да подхлъзнеш някой от приятелите му , току виж си казал 'сичко), пък после реши какво да правиш. Ако на истина е така, както си го представяш и има тенденция да продължи, направо го режи...една година не е чак толкова много. Айде и горе главата. Първо ползвай ума, пък после сърцето