Скъпа Барби, искрено се натъжих от историята, която прочетох. В този форум признавах 5-6 момичета с искрени, истински и сериозни връзки, които според мен могат да продължат много години. 1 от тези момичета си ти. В съзнанието ми всичко в твоя личен живот изглеждаше прекрасно (разбира се без момента с разстоянието). Четейки това мен ме хваща страх за стотици неща-лъжи, изневери, предателство...всичко ми се струваше за самата мен така далечно, но през последните 5 минути ми се стори страшно близко. Няма да крия, че не мога да си представя подобно нещо. Факт е, че за 4 години моят приятел 1 път на купон се е целувал с друго момиче и още на следващия ден дойде и си призна.......а аз простих. Не съжалявам, защото последваха 3 и половина прекрасни години. Факт е, че не съм била мамена по такъв начин и едва ли мога да ти предложа нещо адекватно и ценно като съвет. Знам обаче какво е да правиш компромиси във връзката си, а отсрещната страна да не се старае. Знам какво е да правиш всичко възможно и да преобърнеш света за някой, а отсреща да не срещаш същото. Знам, че не се търпи дори и да го правиш доброволно и с цялото си сърце. 3 дни с моята половинка имаме много тежки разговори именно за тези неща-изразяването на чувствата и защо сме така различни. Представям си какво е това да е 3 месеца......
И все пак лъжата си е лъжа, а аз лъжа и предателство не бих простила. ти си реши можеш ли. Ти реши склонна ли си да забравиш и да продължиш, склонна ли си да преглътнеш миналото и да гледаш напред. Все пак любовта се случва 1 път и не бива заради нещо станало преди години да я изпускаме. Но факт е, че вазата вече се е счупила и никога няма да е същото. Има болки, които не се забравят дори и от най-обичащото сърце. И точно, когато стане нещо дребно, те ще прекършат връзката ви, защото ти ще се сещаш колко те е наранил тогава.

За финал ще ти кажа 1 мисъл, която сестра ми ми каза преди повече от 3 години, когато моето момче счупи вазата в нашите отношения(но не заради гореспоменатата изневяра, а заради нещо друго). 1 седмица аз не бях жив човек, а парцал, безплътно дишащо нищожество. Тя ми каза-мъжете ще идват и ще си заминават в твоя живот. Той не е единствения. Това не значи, че не трябва да обичаш всеки до край и безусловно. Но запази 1% от любовта си за най-важния човек-за себе си. Този 1% ще ти позволи да се съхраниш като личност, след като паднеш, да повярваш в любовта, селд като я изгубиш, да продължиш да живееш, дори и любовта на живота ти да си отиде.
Не слагам кавички, защото част от нещата са мое допълнение

в крайна сметка аз реших да дам 2-ри шанс на любовта ни и не съжалявам. Изживях и продължавам да изживявам най-прекрасните години в живота си. Понякога счупеното помага, защото по-лесно откримвам какво има на дъното на вазата, нали?
Успех мила. Вземи най-доброто решение за самата теб!