извинявам се ако като пиша толкова и правя спам,но много ми олеква като си излея душата във форума,вчера си говорихме откровенно ,тя ми каза че най-неприятно и е било това че не и вярвам примерно като видя че има нови абонати в скайп и започвам кои са какви са...
Но как да съм безразличен когато обичам,по правилно ли е да се правя че няма нищо и да го събирам в себе си докато накрая и с мен стане нещо подобно...веднъж преди няколко месеца се бяхме скарали малко и аз казах нещо тъпо ( не си спомням точно какво) но тя не ме разбра правилно и помисли че казвам че искам да се разделим ,при което не можете да си представите какъв страх се изписа в очите и ,запръв път я жийдах толкова изплашена и отчаяна, аз разбирасе веднага я успокоих че изобщо нямам това предвид,но ме притеснява факта че сега тя рискува ако аз не мога да приема това че иска да е сама тя рискува сама връзката ни,при условие че тогава видях какъв страх изпитва от това да не се разделим не разбирам на каква цена сега тя рискува всичко,казах и го и попитах чувствата ти променили ли са се от тогава , тя ми отговори че не са а напротив станали са по силни просто ми каза аз знам че ме обичаш и ще ме разбереш и вярвам че заедно ще преминем през това защото аз те обичам много и съм сигурна че и ти мен,това ми каза и се разплака и аз я гушнах да се успокои