Счупена

Счупена съм аз, от бурята отнесена.
В мига, духовен глас, тих и сломяващ понесе ме.
Вълните на вятъра прошепнаха примамливо:
"Отивай си, не си за тук, на по-доброто място ще е всичко слънчево."

Не зная как отнсяха ме сладките повеи...
Аз мислех си, че лека съм и ще се нося докато не се събудя.
Но сънят се счупва, скъсва, натрошава.
Душата ми е пуста, празнина вместо нея остава.

Лекота, възвишеност и сякаш липса.
Не зная колко още време имам тук.
Надявам се, че ще усетиш колко бях нещастна.
Представяйки се за един човек, докато бях друг.

Ако се сетиш някога за мен отново.
Било то сега или след много време.
Послушай ме, аз още съм във вятъра.
И твърде дълго изразява моите чувства, като тихо стене...

П.С.:Може би малко еднообразно пиша, но съм на такава вълна...