Еми моята не беше несподелена, но аз си я направих такава. В началото бяхме заедно и всичко си беше супер. Но после се разделихме по негова вина...всъщност това няма голямо значение, защото човека си ми поиска втори шанс....а аз не знаех какво да кажа, беше ме страх, че пак ще се повтори същото, и когато се реших да поема риска, той не ми говореше. Аз още съм си хлътнала по него, но сме само приятели, виждаме се всеки ден, което е много гадно....понякога флиртуваме и така, но когато реших да направя последен опит да се съберем, ми казаха, че той обичал моя много добра приятелка....и все още се опитвам да си обясня как за 3 месеца можеш да забравиш някого и да обикнеш друг...
А за забравянето нищо не мога да кажа, защото аз още не съм намерила начин за това, но предполагам, че с времето чувствата ми ще отшумят...а при мен за сега действа метода на "приемането"....приех, че го обичам...приех, че нямам шанс....приех, че обича нея, и може да се каже, че се чувствам малко по-добре.
Успех в забравянето.