Бфф това е много гаден филм. Амии какво да кажа-това нещо не го пожелавам и на най-големия си враг. Моята история беше три години и дори до ден днешен не знам дали беше несподелена любовта ми. Рано или късно всеки преживява такъв момент,но пътя е много труден. Събуждаш се,отваряш щорите,виждаш слънчевия,хубав ден и си казваш,че от днес се променяш,променяш намеренията и чувствата си към този човек. Излизаш,разсейваш се,забавляваш се,прибираш се и хоп пак се сещаш за него. Случвало ми се е през тези три години да ходя по 2-3-4 месеца с някое друго момче ии изобщо да не се сещам за човека X. Хубави моменти,споделени чувства,мислиш си,че вече си забравил определения човек и след известно време - пак назад,назад,назад до минус безкрайност. Никога няма да забравя,когато отдавна не бях мислела за човека X и вървях с едно момче,с което ходех ии се държахме за ръка,при появата му,пуснах приятеля си и се разплаках. Естествено излъгах,че е заради вятъра.
Имаше моменти,в които бях напълно убедена,че съм го превъзмогнала,но той отново стоеше пред вратата ми. И така минаваха часове,дни,месеци,години и започнах да губя представа за реалното време,за реалната себе си и реалните си приятели. Сякаш имах очи само за него,потъпквах себе си всеки ден. Молех се,унижавах се,самонаказвах се. Събуждала съм родителите си с викове насън (балнуване),цялата изпотена,с температура,трепереща и крещяща името му. Когато целувах друг беше със затворени очи и не защото бях толкова влюбена,колкото ми пареше отражението в очите му на друг човек. Спах на възглавницата на друг,напоена от сълзи изляти не за него,а пак за момчето X. И осъзнах,че не е честно като лъжа себе си,да лъжа и други хора,които наистина държаха на мен и ме обичаха. И така .. прекарах 1 година съвсем сама,затворена в себе си .. без сериозни връзки,само кратки авантюри .. бях се настроила отрицателно към цялото мъжко общество. Е да,имаше доста обърнати чашки,доста взети наркотици (дори и леки),уж да ми помогнат,но напразно. И незнам,и аз не мога да си обясня как започна да избледнява спомена за него. Да,не мога да отрека,че всеки път когато ми се обади или го видя и се заговорим се разстройвам,но не е както преди. Доказателство за това е,че той сега иска да е с мен,не спира да ме моли,но не искам да се връщам назад,а и вече в мислите и сърцето ми присъства друг човек. Въпреки,че най-близките ми хора все ми повтарят,че рано или късно,дори след 10 години аз пак ще съм с момчето X,явно защото бяха свидетели на рядко срещана несподелена любов.
Та,нормално е да те боли,особено ако това е първата ти голяма любов,но така само си каляваш характера. Рано или късно,ще го преодолееш. Въпрос на време е. Те по-нагоре казаха: разсейвай се-с различни занимания,направи промяна в стаята си,във външния си вид и така .. настрой се към положителни промени.
Желая ти успех. (hug)