Ех, Lekov, Lekov! Защо не ме слушаш бе момче. Още преди ти казах, че бащите са си такива ама ти не та не. На сила хубост не става. Нали вече говори с човека, той какво ти каза? Може да си останете приятели. Защо се напъваш излишно? Той за него си е прав. Дъщеря му е още дете. Ти само с разговор няма да го убедиш в добрите си намерения. Все едно да дойда аз при тебе и да ти кажа дай ми 100 бона, нема опасност да ги похарча. Ти какво би направил? Казах ти, ти си по-голям, разсъди трезво. Няма да стане сега, ще трябва да изчакаш година-две. Виждайте си се през деня, взимай я от училище там, на кафе ходете, обичайте си се, но гледай да не пристъпваш бащините заповеди, щото иначе съвсем лошо ще стане. В момента той е човека, който владее положението, а ти си безсилен. Убеди го "со кротце, со благо". Спазвайте ограниченията му, не вървете срещу него, не му правете на пук. Убеди го с действия, че това, което сте си говорили не са само празни думи. След година две ще клекне...няма къде да ходи.
Недей да правиш излишни простотии, че ако подаде оплакване в полицията, а той има право да го направи, съвсем ще ти се стъжни. Така ще загубиш и ти и приятелката ти. Защо сте толкова глупави младите и не умеете да лавирате според ситуацията? Колкото повече го предизвикваш, толкова повече ще губиш. От мен да го знаеш. Айде и горе главата. Непоправими работи няма.