Заедно сме от около година и половина. През това време той ми нанесе толкова много белези, че направо ми се плаче... Преди да тръгнеме се отнасях доста студено към момчетата, защото си бях патила от тях... Но в една толкова дъллга връзка няма как да не се отпуснеш и точно тогава, когато се почувстваш най-сигурен ти забиват "нож в гърба", а ти няма какво да направиш, защото вече си обвързан...

Първият път когато наистина ме нарани беше първият път... не само, че не помисли за мен през цялото време, дори след като го помолих да е по-внимателен, получих отговор "Не мога" и един първи тласък, от който ми причерня... още по-приятното беше след самия край, когато нито ми каза, че ме обича, нито ме прегърна... остави ме да си седя сама и си пусна нещо на компютъра, след малко ме повика, за да ме попита дали съжалявам за нещо... След време каза "извинявай".

Вторит път беше докато правехме секс. Той ми направи френска, аз се поколебах за малко, но все пак не му върнах услугата, нещо не бях в настроение. След 3 минути му спадна и после се разбра, че причината е това, че не съм му направила френска. Почувствах се толкова използвана от факта, че си мисли, че съм му длъжна да правя такива неща.. неша които тоава правех, защото го обичах, въпреки, че ги МРАЗЕХ.. и той знае това... След време каза "извинявай".

Третият път беше, докато случайно си говорехме за времето преди да се събереме... нашата история е доста дълга и започва с една пиянска вечер в един хотел на морето.. прекарахме невероятно. Цяла нощ сме си лежали в леглото и сме си говорели. Оказа се, че на сутринта докато си е говорил с моя бивш приятел и в същото време негов най-добър приятел, го е попитал дали има някакъв проблем, ако тръгнеме, защото не му било удобно, ако той имал все още някакви чувства към мен, той да наранява приятелството им. Отново се почувствах използвана, защото не можех да си представя как след тази невероятна вечер, той все пак е попитал "дали може".. най-малкото нашата история започва много преди тази вечер... След това ми каза "извинявай".

Четвъртият път беше скоро.. По принцип обичам да чувам гласа му преди лягане.. просто да му кажа "лека нощ" и да го чуя как и той ми го казва.. само, че в същата вечер, тъй като нямах вече безплатни минути и т.н. го ПОМОЛИХ той да ми се обади... по принцип винаги се налага да го моля, защото той или няма настроение или нещо много го боли и не може да говори... Имаше един случай, в който му казах, че ме боли корема и той ми отвърна "Ами хайде тогава да не говориме" и аз онемях.. не искал да се натоварвам... аз не говоря с корема!?!?! В крайна сметка нещо се расърди и останах без обаждане... Скоро не бях плакала.. изревах си всичко което ми се беше натрупало.. пратих му един смс и чак тогава се обади и пак каза "извинявай".

Петият път беше днес. Вие помните ли кога за пръв път някой ви е казал, че ви обича и кога за пръв път сте казали на половинката си, че я обичате?! Да, разбира се ли? Ами да и аз помня до най-малката подробност, но очевидно той не помни.. Не знам дали е глупаво да се натъжавам за това, но отново си изплаках очите... Той пак каза "извинявай"...


Толкова много рани, които никога няма да заздравеят.. Едно извинявай и изсценирани емоциии не поправят нещата... Толкова повърхносттно е всичко... и всичко е само на думи...

Извинявам се за безсмисленото си мнение и знам, че едва ли много хора ще стигнат до тук, но на тези, които са си анправили труда им благодаря много. "Извинявай" не е лепенка, с която да предпазиш емоционалните рани....