Хъх, бях останала с впечатлението, че осъждането е само ако спи с теб... А като знам държавата, дори и да подадеш оплакване, едва ли ще е чудо голямо за властите. Не мисля, че е оправдание!
Според мен, дори и да е искал да те предпази, е постъпил доста долно, след като не е имал доблестта поне да ти се обади... или да се видите очи в очи. Обаче едва ли в момента ти трябва някой да го обижда - все пак на подсъзнателно ниво най-вероятно ще си го защитаваш и повече ще си го харесваш, затова съжалявам.
Опитай се да приемеш случката като поука от живота. Не плачи, че е свършило, радвай се, че е станало. Запази го в сърцето си като светъл спомен, като кътче в душата си, в което можеш да се скриеш понякога, за да избягаш за малко от света. Но внимавай да не го разрушиш с мъката и сълзите си, защото след време на сърцето ти ще му писне да страда и може да стане точно обратното - да започнеш да отхвърляш варианта да чувстваш, в това число и да обичаш и да се радваш. А не трябва - все още си дете. (Не се обиждай от това.)
Пожелавам ти успех и гледай по-ведро на живота. :]