Този въпрос ме гложди от няколко дни . Не тичаме ли напред със стремежа да пораснем твърде бързо ? А после какво, когато пораснем, тогава какво няма ли да сме просто старци загубени в свят на лъжи ? Не мога да го приема всичко това немога да проумея че скоро ще трябва да го направя да се спусна в дебрите на вселената на големите лъжи .Просто сякаш твърде бързо ми мина детството кога бях малка и играех на странни игри с най-добрия ми приятел и ние така бързахме да станем големи , а сега не мога да позная себе си загубена в свят на матерялното толкова съм се откъснала от това което бях и сега скоро трябва да отивам да уча висше ако ме приемат или да стана гадна работничка някъде. Кога мина времето. Сякаш насън а аз още съм дете .Просто не съм готова за света . Опасявам се прекалено много ,че няма да успея в живота си .Искам поне 2 години още за да се осъзная но ги нямам ……..
Мога да ви дам само един съвет не си пропилявайте последните години от детството както направих аз в стремежа си да стана голяма и силна ……….
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат