И така не мога да съм с човека който обичам-примирила съм се,вече знам че е изгубена кауза защото той явно не иска да е с мен и аз не мога нищо да направя Опитвам се да не мисля за него много много но..когато съм на вън с приятели се разсейвам и не мисля за него,но когато се прибера и остана сама с мислите си направо се побърквам С него бяхме приятели-поне така си мислех,докато не станаха някои неща между нас и той ми каза че ме обича и то не просто като приятелка И аз го обичам като нещо повече но просто никога не събрах смелостта да му го кажа,може би т'ва ми е била грешката че не съм му казала по-рано Сега ще питате защо не сме заедно след като се обичаме...ами той си има приятелка и са заедно от две години вече и той явно е свикнал с нея и не може да скъса с нея..Тези дни ми е много гадно като се сетя за всички хубави моменти с него,сещам се к'во беше преди да стане всичко т'ва между нас-сега дори не си говорим и като се видим някъде дори не се дозравяваме Ужасно много ми липсва искам всичко да е както преди,не мога да съм с него но искам да сме поне приятели-като преди.Искам пак да мога да си го прегърна като преди Искам си го...
Ако искате пишете написах темата просто защото имах нужда да си излея душата