Цитирай Първоначално написано от milotoGIRL4e
ОТ всичките пет пъти, когато те е наранил, единствено ми стана гадно за първия път, тогава наистина е постъпил гадно и егоистично..
Относно втория път, не виждам що си се почувствала използвана, просто си спряла възбудата на момчето, то какво е виновно ?
Относно третия път - напълно нормално и шапка му свалям, че е попитал приятеля си дали може да има нещо общо с теб Меко казано е подло да тръгнеш с бивше гадже на приятел, особено, ако той има против, има още чувства и т.н. Приятелството е по-важно от поредното(може би)гадже..
Относно четвъртия път - да, малко е прекалил, но момчетата са си такива, не е първия по-странен в това отношение..
Относно петия път - еми гадно е, че не помни да, но момчетата не са като нас да помнят такива детайли, поне повечето не са...
Съгласна съм, спрете с лигавщините.
И аз съм свръхчувствителна и всичко ме наранява (всичко! направо искам да се грижат за мен като принцесата върху граховото зърно!), но разсъдъка ми ми казва че не съм особено права и че не трябва да хленча. Болезнено е да имаш високи очаквания, а да знаеш че не са постижими (ти май не знаеш?)
И аз искам принц на бял кон, който да ми чете мислите и да осъзнава кога е казал нещо тъпо, което да ме нарани. Само че горчивия ми опит ми е показал че такива момчета няма. А и след по-задълбочен размисъл ти става ясно че няма как да има. Те наистина не предполагат кога са те издразнили и т.н. Или просто ние сме твърде изнежени... Истината е някъде там.
Всичките ми връзки бяха прекратени заради моите непрекъснати свади - не става дума за италиански скандали, а за мрънкания... Но в последната ми връзка реших да се стърпявам, дори да ме боли. Защото явно в мен е проблема, че съм толкова емоционална и свръхчувствителна. По-добре да не се впрягам толкова, нали?
Иначе се сдухвах само от това че авера не ми е отговорил на "{}" в скайп, че не ми пише (hug) и т.н....
И все им го изпявах това нещо, все получавах същото тва "Извинявай", а някой път дори раздразнени реплики "Кво казах пак?!" и т.н...
Така че не ти отърва толкова да се впрягаш... от личен доста горчив опит ти споделям.
Момчетата не са такива. Не гадаят кво ти е. Нямат ни най-малка представа че като не ти напишат "{}" те нараняват. Нямат никаква идея че като ти откажат телефонен разговор ти се сдухваш и т.н.

Или ти се променяш (като цяло в живота, за да ти е по-лесно), или чакаш принца на белия кон за да си истински щастлива. Аз избрах първото, стига ми вече да съм заедно с човека, защото съм наясно че никой не се вживява чак толкова и явно че проблема е в моя телевизор... и т.н.. Няма смисъл да чакам Човека... яко ще е ако го има, но от 3 връзки ми стана ясно че такъв няма. И че по-скоро аз съм си виновна. И че на мъжете почва да им писва от свръхчувствителни истории. Мда, по-елементарни са. Трябва да се радваме на малкото. Така сме и по-щастливи. : ) Иначе никой не би могъл да покрие високите ми критерии (ужасно високи са )