Мисля.че вече е имало доста дискусии с подобни теми , но понеже и аз имам такъв проблем реших ,че можете да ми дадете съвет и ще съм ви много благодарна за което ... Ами нещата станаха така , че се запознах с едно момче , когато току що беше скъсало с първата си любов ... станахаме приятели , той ми плачеше на рамото за нея , но благодарение на мен я забрави ... от тогава сме много близки ... от 2 различни града сме , но това не ни попречи да изградим едно приятелство - всеки ден си пишехме , смеехме се и ни беше добре така ... аз съм на 15 , той след 2 месеца прави 18 , но и двамата сме на един акъл .... и така от средата на май месец ... от бъзик на бъзик започнахме да си казваме мило ... след време и обичам те ... и приятелството се превърна в нещо повече от просто един чат между приятели ... и така докато в края на октомври той не ми се обясни в любов ... и аз имах същите чувства ... и така отидох при него ... прекарахме си 2 страхотни дни , които няма да забравя .. но вчера той ми призна, че има 2 слабости - аз и голямата му любов ... че още го боли от нея ... но обича мен .. живее за деня , в който пак ше отида ... но аз се обърках адски много .. та въпроса ми е - Има ли смисъл да е с мен , когато още го боли от голямата му любов ...