Дългът към рода и дългът към сърцето
есе

Дългът към рода не може да убие дългът към сърцето.В разказа “Дервишово семе” авторът ни прави свидетели на такава ситуация.Главният герой,Рамадан,остава верен на родовите закони,но в сърцето му все още гори пламъкът на истинската любов.
Нуждата от запазване и продължение на рода води до необмислено бързо обвързване на две деца в брак по сметка.Законът на рода е изпълнен ,но не съвсем.Макар младите Рамадан и Силвина да са се обикнали,те са още незрели и не могат да създадат поколиние.Оттук започва тяхната драма.
Въпреки голямата мъка,Рамадан успява да преодолее жаждата за отмъщение,заради откраднатата Силвина.Възпитан според строгите родови закони,той не смее да ги пристъпи.Изпълнява дълга си като се оженва е продължава рода.
Истинската любов не угасва през годините,колкото и много да са те.Тя устоява на всички изпитания.Макар ежедневно да вижда Силвина в двора на най-големия си враг,Рамадан не я намразва.Любовта му продължава да гори със същия ярък пламък,както в началото.По този начин у него се разгаря и жаждата за отмъщение,но дългът към сърцето не може да бъде причина да се нарушат общочовешките закони “не убивай”.Доказателство за това са и думите на Силвина:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”.
Има ли конфликт между понятията “дълг към рода” и “дълг към сърцето”?Може ли те да бъдат съвместими едно с друго?В много случаи това е напълно естествено и нормално.В разказа “Дервишово семе” обаче,това не е така.Любовта на героите остава невъзможна в продължение на 40 дълги и мъчителни години,през които те добродетелно спазват и изпълняват повелите на родовите закони.В края ня разказа,когато Рамадан и Силвина са готови да се отдадат на дълга към сърцата си,те отново са на кръстопът.Вярата в общочовешките закони,отговорността и дълга към рода не им позволяват да изпълнят своя дълг към сърцето.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Дългът към рода срещу дълга към сърцето
Есе
Кръстопът.Целият смислен живот на всяко човешко същество е изпълнен с безброй дилеми.Няма прав път,който ще ни изведе до “храмът” т.е. до вечната хармония и щастие.Този път се състои от много криволичещи пътеки и сложни кръстовища.Често човек се пита-“Наляво или надясно”,”нагоре или надолу?”.Решенията са трудни,понякога непосилни,сърцето и разуът са в непрекъсната борба.От надделяването на едното или другото зависи целлият ни житейски път.Най-доброто е хармонията между двете,между разум и чувства,но постигането й е крайно трудно.Хармонията в човешкия път е най-голямото,но трудно съвършенство към което се стремим.За съжаление трудно успяваме да го докоснем.Стремежът на всеки човешки индивид(съзнателно или не) е хармонията между него и природата и между отделните му себеподобни.
В един от “Диви разкази” на Хайтов-“Дервишово семе” е представен проблемът от взаимоотношенията между рода и отделния индивид като част от него.Там ролята на индивида е нищожна.Преобладава диктата на рода,койтоизисква,задължав а....Представител на патриархалното общество в разказа е дядото на Рамадан.Той решава съдбата на внука си,той съветва под формата на заповеди,той направлява с твърда ръка и изисква продължение на рода.От поколение нему е внушено,че дервишовото семе не трябва да изчезне.Това е единствената ценностна система на стария човек-запазване на рода.Без детайли и компромиси.Той не признава правото на Рамадан да избира и обича.
В разказа емоционално е представена постепенно зареждащата се и разрастваща любов на Рамадан и Силвина.Първична и в началото неосъзната.Силвина е избрана от дядото за да продължи рода.Единствено.Липсват сантиментите,че внукът има право на избор и любов.Времена,общества,хор ,нрави.......Нищо лошо в запазването на родовите традиции,напротив-родовата “душа” трябва да се поддържа жива.Но къде е тук свободната воля на индивида-брънката от родовата верига?Модерният човек се различава от героите в “Дервишово семе”.Той осъзнава,че има право на това и защитава своето право.Ето го кръстопътя.Родът-символ на разум или свободен избор на сърцето?Рамадан и Силвина се обичат,но не могат и да помислят,че могат да се изправят срещу родовете си.При тях родовата традиция е ярем.Любовта е скрита дълбоко в сърцето.Пасивна е.Тя не отстоява своето изконно право на избор и пълно изживяване.Това носи страдание на Хайтовите герои.А така ли трябва да бъде?Те са на кръстопът,но посоката по която ще тръгнат,е сочена от старейшината на рода,а не е техен избор.Изключително патриархално!
-------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------
-----------------------------------------------------
Героите на разказа „Дервишово семе между любовта и омразата
Интерпретативно съчинение
Сборникът "Диви Разкази" от Н.Хайтов заема трайно място в българската литература. Чрез този сборник и останалите си разкази, писателят успява да засели с колоритни художествени образи автентичният и все още непроменен напълно от събремието геогравси район - Родопи. Изграждайки ги в своя среда, както и извън нея авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност, но въпреки това те успяват да запазят родопската си автентичност.
Разказът "Дервишово семе", станал безспорен хит в нашата литература, разгръща един от най-често срещаните проблеми на младите хора - темата на любовта следвана нептлъчно от омразата. Тук обаче се намесват родовите традиции и родовият морал. Героите в разказа сазадължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта. Една от причините, които правят разказа още по уникален, е неповторимият главен герой Рамадан и сложно разплетимият житейси възел в душата му.
Главният герой, който едновременно с това е и разказвач, се изповядва пред неизвестен събеседник назован само с "агов", е сякаш изповед пред самата му същност. Погледът му е насочен предимно към зараждащото се действие в душата му, а именно зараждането на любовта и омразата - един от основните конфликти в разказа. Всъщност героят се изявявва като личност с ярък характер и огромна вътрешна сила, но едновременно с това и в неговата душа се зараждат лоши помисли и той има своите хрехове - главният герой не е представен от автора като светец. Той го е описал такъв какъвто е, с плюсовете и минусите на характера му. Героят започва разказа си със заплитането на един типичен за родовото време "възел", младото дете осиротява и остава да живее с баба си и дядо си. дядото като глава на семейството вижда единствената възможност за продължаването на рода - внука си Рамадан. Възелът в рамадановия живот се заплита още от раждането му. Липсващите части от рода на Дервишови поражда и първия проблем - ранната сватба. Вторият породен проблем вследствие на първия е инициацията. Традициите повеляват младите да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как може едно момче да изпълни мъжките задължения? Макар да не го осъзнават Рамадан и Силвина не изпълняват строгите съпружески задължения, които наистина ги правят мъж и жена, но за сметка на това, у тях се поражда духовната връзка в едно семейство - любовта. Тази любов "навива" сърцата им и ги прави едно цяло. От този ден нататък Силвина запълва празнотата която е съществувала преди в къщата. Когато тя започва да върши къщната работа и да гледа бабата, чиято дясна ръка е вдървена къщата грейва от различните билки и чистотата, характеризираща образа, но и личността на Силвина. Рамадан всъщност е обсебен от любовта на момичето. Той неможе да си представи живота без нея, но както сам казва "никой не е и мисли, че под водата може да има скала, гемията да ни закачи и да я направи парам-парчета".
След това механично навиване на сърцата им, и след като те бъдат дръпнати, между тях остава зейнала рана, защото както всеки знае човек е роден за да даде и получи любов. След отвличането на Силвина момчето усеща празнота и тъмнина в душата си - "като се върнахме вечерта вкъщи заварихме празна, тъмна къща без невяста". Оттогава животът на Рамадан е раздвоен: едната част е щастлива - краткият, но пълноценен живот със Силвина и нещастна - обхващаща повече от четиридесет години през които той трябва да гледа любовта на живота си в ръцете на пропадналия Руфат. И в двете половини от живота си обаче Рамадан остава верен спътник на любовта. Точно тази любов го принуждава да гледа семейният живот на любимата си и на най-големия си враг през всичките тези години. "По едно време я измислих: стъмнеше ли се - качвах се на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови". Всичко това засилва омразата към Руфат и прави отмъщението на Рамадан още по неизбежно. Едновременно с това обаче това удържа гнева му, защото това му дава възможност да вижда Силвина колкото и далеч физически да е тя. Въпреки всичко минутите прекарани всяка вечер за комина през всичките тези години, са мъчителни за героя и го разяждат отвътре, единственото с което той се утешава е злобата към Руфат и момента в който ще му отмъсти – „триста пъти съм го треал и съживявал”.
Първата причина за отлагането на отмъщението на Рамадан е бащината отговорност.Втората причина е затворът. В действителност той не се притеснява от самото място, а от това, че „в затвора няма дупчица да има към Силвина”, а героят не би понесъл това. Изведнъж обаче животът му се променя коренно, след като Руфат се разболява и остава безпомощен единствено в ръцете на една жена. Рамадан има избор – той може да запази родовите ценности и да отмъсти на Руфат или да помага на Силвина в фрижите за собствения си душманин. На това кръстопътче тъпче и незнае на къде да продължи, но и в двата случая болката в душата му няма да стихне.
Авторът оставя този „възел” неразплетен, защото в този случай най-важното не е дали двамата герои отново ще бъдат заедно, а че духовно двамата герои винаги са си принадлежали, още от началото когато се е „навивала” чистата им и невинна още детска любов, до края докато Рамадан не реши по кой път да поеме. Това е осъществената духовна връзка допустима в сверата на хуманизма.