Завист, злоба.

[hardball]

Нищо неестествено няма, всичко е един вид нормално.
Според мен неестествено и глупаво е да не приемаш себе си, емоциите и реакциите си.
А има и другия момент- сам да предизвикваш емоции и реакции. В крайна сметка всичко е в главата ти и ако се замислиш можеш да откриеш причината защо реагираш така- злобееш и завиждаш. Ако си ок с причината и със себе си всичко е ок.

[Violenza]

Твърде категорично. А кой е казал че си прав/а? Че и смеещи се иконки пуснал/а... Твой си проблем ако ти винаги имаш за какво (и на какво) да завиждаш. Това е само хипотеза де, нищо не казвам

Не бъди ограничен/а. И да твърди кво? Не допускаш че може и да има такива хора? Не мислиш че има и други типове хора, така ли?
Не те нападам, но ми е писнало от изречения "Няма човек дето да не злобее/Няма женско приятелство/Няма такова/Няма онакова".
Това са изречения на морално пропаднали индивиди, духовно изгнили. Но само според мен, не се съгласявайте ако не ви изнася.
Мисля че всеки трябва да е способен да погледне по-далеко от носа си, да умее да вижда и по-извисеното, не ежедневното, и да се стреми да е такъв (мда, разкрих ли ви се като болна идеалистка, а )
Трябва да разбирате(ме?) извисеното и да го виждате(ме) най-вече.

Айде стига съм била поетична, че малко прекалих, но според мен има незлобливи и независтливи хора. Има и тва е. Аз самата до 4-5ти клас бях точно такава. Развалих се преди година и половина и то доброволно (не се давайте никога на злобата и огорчението...), сега се чувствам "чиста" отново.
Но както и да е.

За мен аз съм си права, това е ясно.
Защо не разберете, че завистта е нещо нормално и напълно човешко.
Като казах, че за мен няма човек, който да не завижда, нямах предвид онази злобна завист - като видиш някой по-хубав от теб, с по хубаво тяло, с повече пари и т.н. (за всичко може да е, просто давам общи примери) и веднага да почнеш да го плюеш и да му намираш косури, само защото те е яд, че той е нещо повече от теб. Завистта понякога е даже несъзнателна.
И да, не вярвам, че има човек, който през живота си нито веднъж да не е завиждал, дори и добронамерено, на някого или за нещо.

А това аз на кого и на какво завиждам или злобея си е лично мой проблем и предлагам да не ми даваш оценки.

[Swinkenhoffer]

Като по-малка сигурно съм завиждала за доста неща... сега завиждам само благородно. Няма да седна и да се тръшкам, че някой е по-красив или по-умен от мен. Не виждам смисъл.

За омразата не знам какво да кажа... Човекът, който най-много мразих, умря. Иначе го намирам за нещо естествено това чувство и не виждам нищо лошо в него.

[Bianca]

Като по-малка сигурно съм завиждала за доста неща... сега завиждам само благородно. Няма да седна и да се тръшкам, че някой е по-красив или по-умен от мен. Не виждам смисъл.

За омразата не знам какво да кажа... Човекът, който най-много мразих, умря. Иначе го намирам за нещо естествено това чувство и не виждам нищо лошо в него.

Лелее, смееща се емотка, след като съобщаваш, че човекът, когото си мразела най-много, е умрял!
Кефиш ме!

[Pedigree]

Най-голямата завист, която съм изпитвала, беше когато в детската градина едно момиче имаше по-яка играчка от моята. Тогава беше модерно, като ти се падне някаква играчка от пуканки/купиш си нова играчка, да я занесеш, да се изфукаш, всички да ти се поклонят, а в края на деня някой да ти я счупи. ;д Ъм, да, завист не помня много да съм изпитвала.

Омраза..

напълно нормално си е. Защо трябва да е странно, като кажеш, че мразиш някого? Напълно нормално си е, не по-различно от това да кажеш, че обичаш някого. Мразила съм, мразя, и не виждам нищо лошо.

[MartyParty]

Хората не харесват другите, който ги превъзхождат

Не разбирам защо трябва да те изненадва това.В природата на всеки човек се таи чувство за съревнование.Никой не иска да е това,което е,всички намират по-успелите за врагове и ги ненавиждат.Това,че злобата и завистта съществуват с нищо не помага нито на слабите,нито на силните. Истински стойностните хора не позваляват тези чувства да надделеят и тихо и кротко наблюдават падението на тези ,които се перчат дори с това,което не притежават.А и както знаем-тихите води са най-дълбоки."Скромността краси човека" е много вярна приказка.
Аз нямам нищо против човек да е горд с нещо,което е постигнал в този живот.В този форум има хора с невероятен талант,които го показват в подходящата тема и дори тогава не са тръгнали да се възгордяват и едва-ли-не да се превъзнасят по собственото си величие.Извинявам се,обаче има и създания влизащи в другата крайност,които обиждат наред и се изживяват като някакви малки диктаторчета,които след няколко години ще бъдат жестоко смачкани от реалността.Когато им кажеш,че така не се прави те решават да се правят на жертви и да говорят,че си им завиждал и си се комплексирал от тях..Заеби-става скандал и половина за 2 реда изразено мнение.
Аз ако завиждам на някого мога да му го кажа открито,без обиди и злоба,даже хич не бих се притеснила.Не е задължително 2-те чувства да са зависими едно от друго.

[PainMonopoly]

Не съм съгласен с първоначалния цитат. Хората със самочувствие се издигат и стават лидери, защото самочувствието е двигател. Останалите, харесват не харесват, се съобразяват с тях. Затова не можеш да кажеш, че никога няма да ги оставят да се чувстват добре.

Завистта и злобата са нормални човешки емоции. А дали са притежание на комплексираните - еми то всеки малко или много е комплексиран. Така че, да, на комплексираните хора са притежание, защото всички хора са такива.

Дори и гореспоменатите лидери. Те също са подвластни на тези емоции. Даже са по-подвластни от обичайното. Много често те използват положението си за да дадат воля на злобата, комплексите и призраците си от тъмното им минало, когато не са били никакви.