Човек се ражда сам и умира сам. Абсолютно нормални човешки качества. Всички завиждаме, злобеем, но не си признаваме. Всичко е в реда си, докато нещата не опрат до... самия теб. Тогава почваш да плюеш отсрещния човек колко е злобен, завистлив, тъп и прочие. А до този момент не си забелязал нищо.
Злобата и завистта са хубави качества. (: Лошото става, когато са примесени с лицемерие и страхливост. Тогава самият ти не можеш да изкажеш "злобата" си и "завистта" си, под влияние на страха.