Злоба ли, ненавист ли...съм изпитвала веднъж. Едно момиче (или по-точно същество) ме предаде по най-долен и скапан начин...Не съм й завиждала, но просто нямам желание да я виждам. Не мога да опиша чувтвото...но наистина беше ужасно и съсипващо.

Злобата и завистта са присъщи на неуверите в себе си хора, според мен. Тези, които искат да постигнат нещо, но силите им не стигат...или може би качествата/талантът. Тези, които искат нещо, което другите имат от самосебе си.

Двуличието ми е най-противното в цялата тая история. Подмолните действия и прочие шитс... В класа ми има такава ситуация. Ние сме на групички, обичайното разделение. Само, че всички не харесваме едно момиче. Лошото е, че и останалите момичета, които тя мисли за нейни приятелки са против нея...кефят се когато се обаждат на майка, нарочно я натопяват за отсъствия...а като е върне я прегръщат и целуват. Голям театър и фалш.