Влюбен или загубен?

**6napiii** · 11-18-2008, 05:40

Може да се случи на всеки! Един прекрасен ден се събуждаш и осъзнаваш, че вече нищо не е както преди.
Звукът на кафе машината не те дразни, поздравяваш любезно съседа от долния етаж, не се изнервяш докато 30 минути чакаш градския транспорт! Часовете в офиса минават неусетно, усмихваш се на всички и имаш чувството, че целият свят е станал по – добър!

Да, влюбил си се...Казват, че това е най – хубавото, което може да се случи на един човек. Освен всичко останало било и здравословно! Но истината е, че не винаги любовните ни истории започват и завършват в розово.

Понякога се влюбваш в някой, който всички около теб не харесват. И не говоря само за майка ти, която прави всичко на инат, а за хората, които обикновено подкрепят и най – големите ти безумия. Приятелите ти отначало плахо се опитват да ти намекнат, че май не сте един за друг с твоята нова тръпка, след това започват все по – упорито да ти изтъкват всичките му недостатъци, та чак до момента, в който в три през нощта ти крещят по телефона, че този човек ти съсипва живота.

А ти? Ти виждаш само него, чувстваш само онези палави пеперуди в корема си и прекарваш всяка свободна минута, за да мислиш за него – новият смисъл на твоя живот. Е, има и кратки моменти, в които за секунди през главата ти преминава онази еретична мисъл, че любовта е сляпа, но след това решаваш, че няма да живееш с клишета и бързо я забравяш.

Всъщност какво значение има какво мислят другите. Нали любовта си е само между вас двамата? Нали “обичам те” си е вашата малка тайна? Нали ти знаеш колко нежни са целувките ви? Нали получи обещание, че завинаги ще бъдете заедно....

И какво значение има, че няколко седмици по – късно дойде края.
На онази любов, която трябваше да бъде завинаги! А умря без време заради една глупава изневяра! След това спря да отговаря на обажданията ти, не връщаше имейлите ти, а твоята вина бе само в това, че разкри лицемерните му лъжи!

Тогава отново започна да се дразниш от шума на кафемашината сутрин, спря да поздравяваш съседа, стоеше изнервен на спирката и мъчително броеше часовете до края на работния ден! А след неговия край бързаше да се видиш с тях – хората, които искаха да те предпазят от самия теб, когато ти си мислеше, че си влюбен, а те се опитваха да ти покажат, че просто си изгубен...

**Alira** · 11-18-2008, 06:30

съгласна с всичко

**curka87** · 11-18-2008, 07:13

За голями съжаление всичко, което си написала си е самата истина. Много често розовата приказка, в която си мислим, че живеем , е само в нашето въображение и в един миг се сгрумолясва на земята без дори да разбираш как е станало това. И си мислиш " Защо не ги послушах, когато ме предупреждаваха?". Но вече е късно.
Хубаво е обаче , че след всичко това онези хора , които са искали да те предпазят, приятелите ти (истинските), са там , за да ти подадат ръка и да ти помогнат да изградиш всичко отначало.
Какво да се прави- тъжно е, но такъв е живота. Красивите романтични приказки с "розов" край си остават смао в книгите и във филмите.

**Drebs** · 11-18-2008, 07:47

Боже колко красиво е представена грозната действителност!

**8992** · 11-18-2008, 13:54

**Bafomet** · 11-18-2008, 15:07

От любов правим какво ли не,дори най-големите глупости!Унижаваме се,предаваме себе си,принципите си,обезличаваме се...това е истината...май сме загубени в това отношение,но заради тръпката и импулса си заслужава!

**jghgh** · 11-18-2008, 15:36

Да бе, окей, хубаво е, тъжно e, "+1", бравОооУ, ОБАЧЕ:

1.Aз мога изведнъж да почна да поздравявам съседа, да се радвам на живота и да не съм толкова раздразнителна и без да се влюбвам

Въпрос на нагласа и/или поне аз съм го постигала. Ужасно жалко е само една любов да ти променя отношението към заобикалящия те свят, мирогледа.
2.За лицемери и неверници - зарязване и само зарязване! За такива въобще не си струва да се тъжи!

Единственото позволено е яд, гняв и омраза/презрение. Така че, no more faith на лъжливи думи и красиви обещания и знайте си цената. За такива не се тъжи ^^

Иначе бравос, добре написано е, липсват ножчета и проклетии, земно е, не звучи като писано от детенце.
Поздрави.